— Вложих всичко в този проект, Саймън — каза той. — И не само всичките си пари. Зарязах добре платената си работа в преуспяваща компания. Вече почти не виждам Мери и децата. И не съм само аз. Какво ще кажеш за момчетата отвън? — Той махна с ръка към малката групичка, надничаща през стъклената преграда. — Обещах им, че „Нет коп“ ще успее. Обещах им, че ако си скъсат гъзовете от бачкане в продължение на две години, няма да съжаляват. И ако трябва да ги изоставя, защото вие сте ме зарязали… — Замълча. Последва дълга пауза, по време на която той се поклащаше напред-назад. Приличаше на буца стегнати мускули, натъпкана в дънки, маратонки и черна тениска с щампована на гърдите бяла гира. — Кой беше, Саймън?
— Какво искаш да кажеш?
— Кой от тях беше? Кой ни предаде? Гил Апълби? Франк Кук? Онази жена, как й беше името? Индиецът?
Бях впечатлен, че Крейг помни имената на хората, пред които бе направил презентацията на проекта си в началото на годината.
— Това беше съвместно решение на съдружниците. С консенсус.
Крейг рязко се извърна.
— Не ми разправяй тези дивотии! Дължиш ми истината поне за това. Казвай кой беше?
Беше прав. Дори лоялността към фирмата има своите граници. И наистина му дължах поне това.
— Франк Кук — отговорих аз.
— Мръсник! Шибан мръсник! — Крейг изумено завъртя глава.
— Крейг! — казах аз.
— Какво?
— Ти ще намериш парите.
— О, моля те. Преебахте ни, начукахте ни го така, че…
— Това е златна възможност за някой друг.
— О, да! Сигурно трябва да повярвам, че някой друг инвеститор ще ми скочи в скута с един тон пари, като разбере, че вие сте се оттеглили. Хайде, моля те!… — На лицето му бе изписано презрение.
— Можеш да опиташ. Ще ти дам възможно най-добрите препоръки.
— Да не би да вярваш, че някой ще се обади на теб? Не се ли сещаш, че който се заинтересува, ще позвъни на Франк Кук, и нали знаеш какво ще им каже този шибаняк?
Крейг беше прав. Франк щеше подробно да обясни защо „Ревиър“ се е оттеглила от сделката. Крейг ме гледаше — малките му сини очи горяха под смръщените му вежди, късата му коса беше щръкнала.
— Знаеш ли, повдига ми се от теб! Я се махай оттук!
— Крейг, бих могъл да помогна…
— Махай се! — изкрещя той.
Кимнах и си тръгнах. Минах покрай редицата гневни и озадачени лица отвън и излязох от сградата. А когато вратата се затвори зад гърба ми, се облегнах на стената и проклинайки Гил, „Ревиър“ и себе си, се заклех никога вече да не изпадам в подобна ситуация.
Когато се върнах в офиса, Даниел преглеждаше на компютъра си списък с цените на акциите. Той имаше рядката способност да възпроизвежда историята в движението на цените на акциите на дадена компания с години назад, само благодарение на това, че редовно ги следеше.
Даниел и аз практически не се познавахме от бизнес школата. Тогава знаех само, че е от добрите студенти и много обича да говори за собствените си инвестиции. Ако се съдеше по приказките му, в по-голямата си част те бяха изключително сполучливи. Даниел имаше магическата способност да предугажда изкупуването на компаниите дълго преди това да стане факт, както и да налучква капризите в предпочитанията на инвеститорите, работещи в сферата на технологиите. Не правеше тайна от амбицията си да натрупа милиони за нула време и смяташе, че именно фондовата борса е мястото, където може да постигне мечтата си. Имаше върховно доверие в способностите си на инвеститор, но беше крайно пресметлив, когато опреше до поемане на рискове.
Подобен човек добре се вписваше в „Ревиър“, а и на него, изглежда, му допадаше да се занимава с рисково инвестиране, защото, както ми довери веднъж, това му давало добра информация за пазара и смятал, че може да направи добри пари.
— Крейг не беше щастлив, нали? — попита той, като вдигна поглед от листа пред себе си. — Опита ли се да те убие?
— Почти — признах аз.
— Наложи ли се да използваш за самоотбрана нещо от наученото в армията?
— Не, Даниел. Просто стоях и се мъчех да запазя хладнокръвие. Мисля, че успях.
— И какво ще правиш сега? — обади се Джон.
Тръшнах се на стола си.
— Не знам.
— Чай? — погледна ме Джон.
— Благодаря.
Той излезе и след малко се върна с чаша чай за мен и сложна смеска от мляко с кафе за себе си.