Усмихнах й се.
— Питам се дали ще се съгласите да ви задам няколко въпроса. Може ли да вляза?
Тя ме пусна и ме въведе в просторна дневна с великолепен изглед през дърветата към тресавището. Марш Хаус не се виждаше оттук, но с лека паника осъзнах, че изгледът е точно към края на пътеката долу при ручея и пристана, където аз и Лиза се бяхме любили преди… хиляда години.
— Кафе? Току-що сварено.
Приех с благодарност и след малко вече топлех пръсти около димящата чаша. Седнах на стария диван. Мебелировката включваше само най-необходимото, без никакъв лукс, но стаята бе чиста, топла и безкрайно уютна.
— Англичанин сте, нали?
— Да. Аз съм съпругът на Лиза. Познавате ли я?
— Долових акцента ви. Да, познавам Лиза. Виждала съм я много пъти. Купихме това място преди десет години. Съпругът ми работи в Бостън, но аз обичам да съм тук, особено през есента. Рисувам по малко.
Огледах стените и видях няколко доста прилични пейзажа от познати дори и на мен места.
— Чудесни са. Харесват ми — искрено казах аз.
— Благодаря. Между другото, казвам се Нанси Бауман. Сега кажете с какво мога да ви помогна.
— Исках да се поинтересувам за деня на убийството. Може би сте видели нещо, което ви е направило впечатление.
— Полицията ми зададе същия въпрос — отговори тя. — Всъщност защо имам впечатлението, че са заловили убиеца?
Нанси Бауман ми изглеждаше честна, готова да услужи жена. Харесвах я. Реших да поема риска и да й кажа цялата истина.
— Така мислят те. Но се оказа, че са заловили не когото трябва. Знам със сигурност това, защото става дума за мен.
— За вас? — Очите й се разшириха.
— За съжаление, да. И точно по тази причина искам да поговоря с вас. Защото искам да докажа, че не съм убил тъст си.
Жената ме изгледа объркано, сякаш обмисляше дали да не ме изхвърли навън. Стоя така, вперила в мен проницателния си поглед няколко секунди, неспособна да прецени. След това реши да ми повярва.
— О… разбирам. Добре, да видим как бих могла да ви помогна. Онзи уикенд бяхме тук със съпруга ми. Аз обичам да се разхождам из тресавището и често минавам покрай Марш Хаус. Ред предпочита да си стои у дома.
— Видяхте ли някого?
— Както казах на полицията, видях един странен човек, и то два пъти онзи уикенд. Стори ми се, че е някакъв фотограф, а може да е бил от онези, които обичат да наблюдават птици. Видях го на пътя там, а след това долу зад Марш Хаус. Като че ли чакаше появата на някаква специална птица. Носеше скъп на външен вид фотоапарат.
— Как изглеждаше?
— Млад. Към трийсетте, доколкото мога да преценя. Нисък, но як, ако разбирате какво имам предвид. Не дебел, а широкоплещест.
— Разбирам. А как беше облечен?
— По тениска и дънки. Помислих си, че трябва да му е студено така по тениска, но той изглеждаше корав човек.
— Виждали ли сте го и по-рано?
— Не, само онзи уикенд.
— И казахте всичко това на полицията?
Тя кимна.
— О, да. Стори ми се, че доста се заинтересуваха.
— Сигурно. А някой друг видяхте ли?
— Не, поне не мога да си спомня.
— Мен например не ме ли видяхте?
— Не. Но сега ми идва наум, че полицията се интересуваше дали не съм видяла висок рус млад мъж. И споменаха стара кола с гюрук. Ставало е дума за вас, нали?
— Предполагам — отговорих аз. Станах. — Много ви благодаря, госпожо Бауман. Страшно ми помогнахте. И кафето беше чудесно.
— Няма нищо. Надявам се да можете да убедите полицията, че се е спряла на грешен човек.
— Благодаря — казах аз за последен път. Бях трогнат. Стана ми много приятно, че една непозната може да има такава вяра в мен, та макар и само заради английския ми акцент и честното ми лице.
Излязох навън и се затичах към колата си.
Поех по шосе 128 към Уелсли. Описанието на Нанси Бауман не оставяше място за никакви съмнения: Крейг.
В деня на убийството на Франк Крейг беше ходил в Удбридж. Крейг знаеше, че Франк е против по-нататъшно инвестиране в „Нет коп“. Спомних си, че когато се видяхме с него за пръв път след смъртта на Франк, той се смееше, смееше се като човек, намерил разрешение на проблемите си. Дали вече бе решил да убие Франк? Можеше ли да се окаже толкова тъп да мисли, че ликвидирането на Франк ще накара „Ревиър“ да преразгледа решението относно „Нет коп“? С тръпка осъзнах, че когато е много ядосан, Крейг наистина би могъл да убие някого.