— Имате ли въпрос, сър?
Арт прочисти гърло.
— Да, имам въпрос.
— Нека да го чуем? — Готовността на Хехт започваше да се изпарява.
Даян изглеждаше на ръба на паниката.
— Защо една пиклива компания като вашата има наглостта да ни иска пари?
— Арт! — възмути се Гил.
— Напълно законен въпрос, мисля — каза Арт. — Отговорете, моля…
— Ние вярваме, че сме в уникалното положение да…
— Момент, господин Хехт — прекъсна го Гил. — Арт, ще ти бъда благодарен, ако зададеш по-конкретен въпрос.
Арт погледна Гил. После премести погледа си върху Хехт. Усмихна се.
— Добре — каза той накрая. — С колко инвестиционни фирми сте имали контакт?
— Вие сте първите — незабавно отговори Хехт. — Искахме да започнем с най-добрите.
Даян се усмихна на дипломатичността му.
— Първите откога насам? — поинтересува се Арт.
— Не ви разбирам.
— Истина ли е, че миналата година сте се обърнали към маса компании, специализирани в рисковите инвестиции, и всички те са отказали да се занимават с вас?
Хехт видимо се пребори с обземащата го паника. Критичният момент се забеляза само по трепването на лицето му и леката гримаса, изкривила за част от секундата симпатичните му черти. Миг, вярно, но забелязан от всички. Даян бързо превключи вниманието си от Арт върху Хехт. Смръщеното лице на Гил се намръщи още повече. Арт се усмихваше.
Възвърнал си самообладанието, Хехт отговори:
— Вярно е, че миналата година, преди да имаме ясен бизнесплан, ние проведохме серия неофициални дискусии с няколко инвестиционни фирми. Просто с идеята максимално да изчистим модела си, нали разбирате.
— С колко? — осведоми се Арт.
Хехт погледна към Даян за помощ. Тя не се отзова.
— Пет-шест.
— Попитах колко точно? — повтори Арт.
— Нека помисля… — отговори Хехт. — Осем.
— Значи осем. И кои бяха те?
Хехт изстреля имената на най-големите фирми в сферата на рисковите инвестиции, повечето от тях от Западното крайбрежие. Лицето на Даян почервеня. Тези въпроси трябваше да бъдат зададени от нея. Или от мен. И то не сега.
— Ясно-о — проточи Арт.
Чакахме уточняващия въпрос. Струваше ми се, че Арт леко се полюшва на стола си. Мълчанието ставаше притеснително. Накрая въпросът дойде.
— И защо не се обърнахте пак към тези фирми, след като сте изчистили бизнесплана си и сте уточнили бизнесмодела, господин Хехт? Дали не е защото сте знаели, че те няма да ви дадат пари и след хиляда години молби?
— Не! — енергично възрази Хехт и ни огледа един по един. Съзнаваше опасността да ни загуби окончателно. Въздъхна. — Тогава в екипа участваше още един човек. Беше председател без изпълнителни пълномощия и имаше желание да осигури първоначалния капитал. Впоследствие установихме, че инвестиционните фирми са срещу него.
— Така ли било? И как е името му?
— Мъри Редфърн.
Арт и Гил се спогледаха. Аз и Даян също. Стана ни ясно, че те са чували за него. Ние не бяхме.
— Името на Мъри Редфърн беше замесено в края на 80-те в серия зрелищни финансови катастрофи — обясни на всички ни Гил. — Много инвестиционни фирми претърпяха солидни загуби заради него. Дори собственият ни първи фонд е белязан от дейността му.
Хехт кимна утвърдително и каза:
— Открихме това впоследствие. Извадихме го от екипа, изкупихме дела му, продължихме развойната дейност по нашия продукт и ето ни пред вас.
— И ни излъгахте — напомни Арт.
— Не, не сме ви лъгали — енергично възрази Хехт. — Току-що ви разказах цялата истина.
— Но сте излъгали госпожица Зарили.
— Даян? — каза Хехт и се обърна към нея явно за помощ.
Даян не отговори веднага. Вече бе възвърнала самообладанието си. Разбираше, че лежащите пред нея възможности са много деликатни. Не искаше да изглежда слаба нито пред Хехт, нито пред инвестиционния комитет, но и не искаше да слага край на сделката.
— Не съм му задавала този въпрос, Арт — взе накрая решение тя, — а трябваше да го направя. Но трябва да ти кажа, Боб, че щеше да е много хубаво от ваша страна, ако ме бяхте информирали за нещо, което не съм могла да предполагам.
— Дяволски си права — заключи Арт. — Сега защо не кажем на тези нещастници да се разкарат и да се залавяме с полезна работа?