Спряхме в девет за вечеря. Отидохме в „Сонси“ — елегантен ресторант на Нюбъри стрийт. Макар Хехт и момчетата му да бяха завършени професионалисти, виждах, че техниката на Даян дава плодове. Тя използваше точно пресметната комбинация от личен чар и твърдост, за да постигне каквото й е нужно. Подобно на опитен учител в труден клас, тя съумяваше по някакъв начин да внуши на хората около себе си желанието да й доставят удоволствие. „Тетраком“, образно казано, вече бяха готови да ядат от ръката й.
Тръгнахме си към единайсет с уговорката да се срещнем отново в осем на следващата сутрин. Бях тръгнал към улицата за такси, когато Даян ме спря.
— Саймън, знам, че е късно, но бих искала да прегледаме още веднъж финансовите условия. Интересува ме дали можем да приемем без уговорки разчетите на техния борд. Дали би могъл да ми отделиш половин час сега? Ще ни е от полза за утре.
Беше права. Щеше да ни е от полза. Бях изморен и ми се искаше да си легна, но Даян беше шефът, това беше сделка, а инвеститорите не си лягат рано, когато има неща за уточняване по сделка в проект. Често се питах кой е измислил тези правила, но така или иначе те бяха закон.
— Окей — кимнах аз. — Отивам за таксито.
— Няма защо да се връщаме чак в офиса — предложи Даян. — Апартаментът ми е зад ъгъла.
Погледнах я косо, но тя игнорира погледа ми. Бях прекадено изморен, за да споря.
— Добре — съгласих се аз. — Води.
Не беше преувеличила — жилището й наистина се оказа зад ъгъла. Дъщерята на електротехника от Ню Джърси беше успяла в живота. Мебелите бяха или скъпи и удобни, или само скъпи, но по правило европейски антики. Картините по стените бяха ценни, съвременни и американски или далекоизточни. Всичко бе комбинирано с много вкус, а обстановката създаваше уют.
— Кафе? — попита тя.
— Разбира се.
Тя хвърли своята папка с финансовата прогноза на махагоновата масичка и започна да прави нещо в кухнята. На свой ред аз извадих лаптопа си и се залових да смятам. След малко тя се върна, ритна във въздуха обувките си и седна до мен. Правната документация съдържаше ресурсна част. Имаше изисквания към минималните финансови резултати. Ако ръководството на „Тетраком“ по някаква причина не ги изпълнеше, това щеше да им струва значителен дял от компанията, който просто щеше да стане собственост на „Ревиър“. Конкретните стойности трябваше да бъдат избрани по такъв начин, че от една страна, бъдат справедливи от гледна точка на „Тетраком“, а от друга — да ни позволят да се намесим решително и да поемем управлението, ако компанията по една или друга причина започне да се плъзга към фалит. Когато спряхме за вечеря, точно бяхме започнали да обсъждаме тези числа. Даян искаше да имаме своя концепция за преговорите на следващата сутрин.
Знаех, че Франк никога не би се главоболил с финансовите резултати от дейността на толкова млада компания. Мнението му щеше да е, че каквито и стойности да заложим на тази фаза, те биха били в областта на пожеланията. Но Даян вършеше работата си по различен начин и понеже сделката бе нейна, трябваше да я правим по нейния начин.
Справихме се със задачата за по-малко от половин час. Облегнах се на антикварния си стол, уморено разтрих очи и въздъхнах:
— Грохнал съм.
— Колко странен израз в устата на млад мъж — усмихна се Даян.
— Добре де, скапан съм тогава. Ти никога ли не се изморяваш? — Въпросът ми имаше основания, понеже тя изглеждаше все така свежа, както бе изглеждала по време на презентацията на „Тетраком“ преди много часове.
— Понякога. Но възбудата от сделката ме държи на крака. С теб не е ли така?
— Опитвам се. Но не мога да го постигна. От среднощните сделки по правило ме избива на сън. Струва ми се, че управата на щат Масачузетс трябва да приеме закон, обявяващ за невалидни всички сделки, сключени след осем вечерта. Убеден съм, че това би спестило милиони долари адвокатски хонорари.
Тя се усмихна и отпи от кафето си. Изведнъж почувствах, че е седнала неудобно близо до мен. Или може би удобно близо.
— Саймън?
— Да.
— Помниш ли Синсинати, когато разговаряхме за фирмата?
— Да.
— Ами, нещата претърпяха развитие. И ми се струва, че е редно да знаеш в каква посока. Налага се да обсъдим това. Искаш ли нещо за пиене?
— Да. — Любопитен бях да чуя какво има да ми казва. — Скоч намира ли ти се?