Выбрать главу

Подтикнат от внезапен импулс, Гарион промуши лявата си ръка под туниката и хвана амулета си. Извърна се леко настрана, посегна с дясната си ръка и положи белязаната си длан върху Кълбото на дръжката на големия меч, преметнат през гърба му.

„Знам кой си — заяви наум той, насочвайки мисълта си към мрачното небе. — Освен това можеш да престанеш с опитите си да ме спечелиш на твоя страна, защото няма да променя намеренията си. Леля Поул не е твоя съпруга и аз не съм твой син. По-добре спри да си играеш с мислите ми и се приготви, защото идвам да те убия.“

Кълбото под ръката му внезапно засия, а мечът се обви в синкави пламъци, които се прокрадваха през ножницата.

Последва миг гробно мълчание, после досегашният шепот премина в мощен рев.

„Ела, Белгарион, Дете на светлината — върна предизвикателството Торак. — Чакам те в Града на нощта. Приготви цялата си воля и смелост, защото аз съм готов за нашата среща.“

— Какво правиш, в името на седемте богове? — почти изрева Белгарат с изопнато от гняв лице.

— Торак ми шепне от почти една седмица — спокойно обясни Гарион и свали ръката си от Кълбото. — Предлагаше ми какво ли не, за да се откажа от цялата тази работа. Омръзна ми и му казах да спре.

Белгарат възмутено си пое дъх и размаха ръце.

— Той знае, че отивам, дядо — допълни Гарион, като се опитваше да успокои вбесения старец. — Той е знаел кой съм аз от деня, в който съм се родил. През цялото време ме е наблюдавал. Няма да можем да го изненадаме, тогава защо да се опитваме? Исках да знае, че съм тръгнал към него. Може би е време той да започне да се притеснява и да се страхува, поне малко.

Силк беше втренчил поглед в Гарион.

— Той е алорн все пак — каза накрая дребното човече.

— Той е идиот! — изсъска ядосано Белгарат. — Мина ли ти през ума, че освен Торак тук може да има нещо, от което да се предпазваме?

Гарион премигна.

— Ктхол Мишрак не е без охрана, дебела главо! Ти току-що успя да уведомиш за нашето присъствие всички кролими на сто левги около нас.

— Не помислих за това — промърмори Гарион.

— Не съм го и очаквал! Понякога ми се струва, че изобщо не можеш да мислиш.

Силк се огледа напрегнато и попита:

— Сега какво ще правим?

— По-добре да пришпорим конете и да се махаме оттук — отвърна Белгарат. После погледна Гарион и попита с подчертан сарказъм: — Случайно да си носиш тромпет? Да го надуеш няколко пъти, ако ти се прииска. — Поклати раздразнено глава, хвана юздите и каза: — Да тръгваме!

Глава 21

Трепетликите стояха бели и неподвижни под мъртвото небе, като решетки на клетка. Белгарат ги поведе предпазливо по криволичещите пътеки на безкрайната притихнала гора.

— Колко още трябва да вървим? — попита Силк нетърпеливо.

— Остава ни по-малко от ден — отвърна Белгарат. — Облаците се сгъстяват.

— Ти казваше, че този облак никога не се движи, нали?

— Никога. Неподвижен е, откакто Торак го сложи там.

— А какво ще стане, ако се появи вятър? Няма ли да го премести?

Белгарат поклати глава.

— В този район природните закони са отменени. Доколкото знам, всъщност облакът не е облак. Може да се превръща в нещо друго.

— В какво например?

— В някаква илюзия вероятно. Боговете са много добри в създаването на илюзии.

— Нас ли търсят. Кролимите, имам предвид? — Белгарат кимна. — А вземаш ли някакви мерки, за да им попречиш?

— Естествено.

Старецът погледна Силк.

— Откъде това желание за разговор? През последния час не си млъкнал.

— Малко съм напрегнат — призна Силк. — Това е непозната територия за мен, а неизвестното винаги ме изнервя. Много по-спокоен се чувствам, когато съм разработил предварително маршрута си за бягство.

— Винаги ли си готов да побегнеш?

— С моята професия е задължително… Какво беше това?

Гарион също го чу. Някъде далече зад тях се чу приглушен вой или лай, в началото само на едно животно, после и на още няколко.

— Вълци — предположи той.

Лицето на Белгарат беше пребледняло.

— Не — отвърна той. — Не са вълци.

Дръпна юздите и неспокойният му кон премина в лек тръс. Звукът беше приглушен от блатистата почва под трепетликите.

— А какво тогава, дядо? — попита Гарион, като също подкара коня си в тръс.

— Хрътките на Торак — отвърна сухо Белгарат.