— Зад тази врата има стълбище, което води надолу.
— Какво има долу?
— Килия. Нещо като гробница, в която Зедар е положил тялото на Торак. Ще слезем ли долу?
Гарион въздъхна, после сви рамене и отвърна:
— Затова сме дошли.
Глава 22
— Не вярваш, че се съглася с теб, нали, Зедар?
Гарион замръзна с ръка, протегната към желязната врата, и с единия крак върху стъпалото.
— Не можеш да избегнеш отговорността си с оправданието, че това е необходимост — продължи гласът зад вратата.
— Не сме ли всички ние движени от необходимостта, Поулгара? — Гласът на непознатия прозвуча уморено и тъжно. — Не казвам, че аз съм безгрешен, но не беше ли отстъпничеството ми предначертано? Вселената е била разделена на две от самото начало и сега двете пророчества са се втурнали едно към друго за своята последна среща, на която ще се реши всичко. Кой може да каже, че това, което съм направил, не е било важно за тази среща?
— Това е измъкване, Зедар — каза леля Поул.
— Какво прави тя тук? — шепнешком попита Гарион дядо си.
— Тя трябва да е тук — прошепна в отговор Белгарат с нотка на облекчение. — Слушай.
— Не мисля, че ще спечелим, ако се препираме, Поулгара — каза Зедар. — И двамата вярваме, че това, което сме направили, е било правилно. Нито един от двама ни не е в състояние да накара другия да промени мнението си по този въпрос. Защо просто не оставим нещата така?
— Много добре, Зедар — отвърна хладно леля Поул.
— Какво ще правим сега? — попита задъхано Силк.
— Трябва да има и други вътре — отвърна кротко Белгарат. — Нека се уверим кои са, преди да нахлуем.
Желязната врата не се затваряше добре и около рамката се промъкваше светла ивица. Гарион можеше да различи лицето на Белгарат в сумрака.
— Как е баща ти? — попита Зедар с безразличен тон.
— Все така. Много ти е сърдит, но ти го знаеш.
— Е, това се очакваше.
— Той се нахрани, лейди Поулгара — чу Гарион гласа на Се’недра и погледна дядо си въпросително, но той му направи знак да мълчи.
— Постели му, скъпа — нареди леля Поул, — и го завий. Късно е и му се спи.
— Аз ще го направя — предложи Дурник.
— Добре — въздъхна Белгарат. — Всички са тук.
— Как са се озовали тук? — прошепна Силк.
— Нямам никаква представа и не ме интересува. Важното е, че са тук.
— Радвам се, че сте успели да го спасите от Ктучик — каза Зедар. — Много се привързах към него, докато бяхме заедно през всичките тези години.
— Къде го намери? — попита леля Поул. — Така и не можахме да разберем от коя държава е.
— Забравих — отвърна Зедар малко притеснено. — Може би Камаар или Тол Хонет, а може би някой град от другата страна на Малореа. Подробностите ми се изплъзват, не съм се интересувал от тях.
— Опитай се да си спомниш — каза тя. — Може да се окаже важно.
— Щом толкова настояваш — въздъхна Зедар, после помълча малко и продължи: — Бях много неспокоен, не знам защо. Беше преди пет или шест години. Изследванията ми не ме вълнуваха вече и препирните между кролимите ме дразнеха. Започнах да скитам, без изобщо да обръщам внимание къде се намирам. Сигурно съм кръстосал всички кралства поне по няколко пъти през тези години. Както и да е, минавах през някакъв град и идеята ме осени внезапно. Всички знаем, че Кълбото унищожава всеки, който таи и най-малката злоба в сърцето си, но какво щеше да направи с някой напълно невинен? Бях поразен от простотата на тази мисъл. Улицата, по която вървях, беше пълна с хора, а аз се нуждаех от спокойствие, за да обмисля гениалната си идея. Завих зад ъгъла в една тиха уличка и там стоеше детето, сякаш ме чакаше. Беше на около две годинки, можеше да върви и нищо друго. Протегнах ръка към него и му казах: „Имам една малка задача за теб, момчето ми“. То дойде при мен и повтори: „Задача“. Това е единствената дума, която съм го чувал да казва.
— Какво направи Кълбото, когато го докосна за първи път? — попита леля Поул.
— Заблестя. По някакъв странен начин то сякаш го разпозна. Нещо премина между тях, когато детето го докосна.
Той въздъхна.
— Не, Поулгара. Не знам кое е детето. Доколкото знам, напълно е възможно да е илюзия. Идеята да го използвам се появи в главата ми толкова внезапно, че понякога се питам дали някой не я е сложил там. Напълно е възможно.