— Оставих го долу — отвърна вяло Белгарат.
— Мъртъв ли е?
— Не.
— Върни го.
— Защо?
— За да се изправи срещу мен.
Очите й горяха. Старецът поклати глава.
— Не, Поул. Никога не си убивала. Нека оставим нещата така.
Тя нежно положи тялото на Дурник на земята и се изправи. Бледото й лице беше изкривено от мъка.
— Тогава аз сама ще го потърся — заяви тя и вдигна ръце, сякаш да разцепи земята под краката си.
— Не — каза Белгарат и протегна ръка. — Няма да го направиш.
Стояха изправени един срещу друг, вкопчени в безмълвна битка. Погледът на леля Поул излъчваше раздразнението й от намесата на баща й. Тя вдигна отново ръка, за да насочи волята си в земята, но Белгарат отново я спря.
— Остави ме, татко.
— Не.
Тя удвои усилията си, като се извиваше и се опитваше да се освободи от невидимата сила, която я държеше, и викна:
— Пусни ме, старче!
— Не. Не го прави, Поул. Не искам да те нараня.
Тя опита отново, този път по-отчаяно, но волята на Белгарат отново надделя. Лицето му стана сурово и той здраво стисна зъби.
В последния си опит тя насочи цялата си воля срещу бариерата, която той беше издигнал, но Белгарат остана непоклатим ката скала. Накрая тя отпусна рамене, обърна се, коленичи до тялото на Дурник и отново заплака.
— Съжалявам, Поул — каза нежно Белгарат. — Не исках. Добре ли си?
— Как можеш да питаш? — попита тя съкрушена и сключи ръце около Дурник.
— Нямах това предвид.
Тя му обърна гръб и закри лицето си с ръце.
— Бездруго не мисля, че можеше да стигнеш до него, Поул — каза Белгарат. — Пък и знаеш, че това, което направи единият от нас, не може да бъде променено от другия.
— Какво направи с него? — попита шепнешком Силк.
— Слизахме, докато не стигнахме една огромна скала. Затворих го в нея.
— Не може ли да излезе на повърхността като теб?
— Не. Това е невъзможно. Магьосничеството е мисъл, а никой не може да повтори мисълта на другия. Зедар е заклещен в скалата завинаги или поне докато аз не реша да го пусна.
Старецът погледна тъжно Дурник и добави:
— Но не мисля, че някога ще го пусна.
— Ще умре, нали?
Белгарат поклати глава.
— Не. Това е част от наказанието. Ще лежи в скалата до свършека на времето.
— Това е чудовищно, Белгарат — каза Силк отвратено.
— Това тук също — отвърна мрачно магьосникът и посочи тялото на Дурник.
Гарион чуваше какво си говорят и ги виждаше съвсем ясно, но му се струваше, че се намират далеч от него. Сякаш бяха в периферията на вниманието му. За него съществуваше само едно и това беше Кал Торак, неговият враг.
Раздвижването на сънения бог ставаше все по-осезателно. Вниманието на Гарион, отчасти неговото собствено, отчасти това на Кълбото и това на гласа в съзнанието му, чувстваха болката в движенията на ранения Торак. Той се гърчеше в съня си. Един ранен човек би оздравял с времето и болката постепенно би стихнала, защото раната е част от човешкото състояние. Човекът е създаден, за да страда от време навреме, и затова може и да се възстановява. Боговете, от друга страна, са неуязвими, така че не могат и да оздравяват. И с Торак беше така. Огънят, който Кълбото беше възпламенило по него, когато се бе опитало да го унищожи, все още гореше плътта му. Болката не беше намаляла нито за миг през многото векове. Зад желязната маска плътта на божественото лице все още димеше, а изгореното око пареше непоносимо. Гарион потрепери от постоянната агония, на която беше подложен Торак.
Задача се изтръгна от треперещите ръце на Се’недра и прекоси неравния под. Личицето му бе напрегнато. Детето спря, наведе се и сложи ръка върху рамото на Дурник. Внимателно разтърси мъртвия ковач, сякаш се опитваше да го събуди. Изненада се, когато мъжът не помръдна. Разтърси го отново, малко по-силно, а очите му продължаваха да гледат неразбиращо.
— Задача — повика го Се’недра с треперещ глас, — ела тук. Нищо не може да се направи.
Задача я погледна, после отново погледна Дурник. След това със странно изражение потупа Дурник по рамото, въздъхна и се върна при принцесата. Тя го сграбчи, зарови лице в малкото му телце и се разплака. Детето я потупа по главата със същото странно изражение.
От нишата на стената се чу въздишка, подобна на силно свистене. Гарион погледна натам и ръката му се вкопчи здраво в дръжката на меча. Торак беше обърнал глава, очите му бяха отворени. Беше се събудил.