Металният звук от сблъсъка на двете остриета отекна като камбанен звън. Мечът на Торак се плъзна и се удари в каменния под, от удара изскочиха искри. Единственото око на бога се разшири, когато разпозна краля на Рива, бляскавия меч и пламналото кълбо на Алдур. Гарион видя, че Торак вече е забравил за леля Поул и че сега цялото му внимание е съсредоточено върху него.
— Значи дойде най-после, Белгарион — мрачно каза богът. — От началото на дните очаквам да се появиш. Съдбата ти те очаква тук, Белгарион. Здравей и сбогом.
Вдигна ръка и стовари силен удар върху Гарион. Без да се замисли, риванският крал вдигна своя меч и звънът от сблъсъка на двете остриета отново прогърмя в подземието.
— Ти си едно най-обикновено момче, Белгарион — каза Торак. — Как смееш да се изправиш пред мощта и непобедимостта на един бог? Подчини ми се и ще ти подаря живота.
Сега волята на ангаракския бог беше насочена срещу него и Гарион разбра колко силна и жестока е била борбата на леля Поул. Почувства непреодолимо желание да се поддаде. Но изведнъж до него достигна хор от гласове, които крещяха през вековете една дума: „Не!“ Гласовете на всички, чийто живот беше отнет от Торак, се обърнаха към него и го подкрепиха. И макар че държеше меча на Желязната хватка с треперещи ръце, Гарион не беше сам и волята на Торак не можеше да го сломи.
Гарион вдигна пламналия си меч.
— Да бъде както искаш — гръмна гласът на Торак. — Към смъртта, Белгарион.
В началото му се стори, че гробницата се изпълва със странна светлина, но много скоро видя, че Торак се извисява, все по-едър и по-висок. С рамото си разби железния покрив и се промуши навън.
Отново без да се замисли, Гарион също започна да се уголемява и се измъкна изпод ръждясалите отломки.
На открито, сред останките на разрушения Град на мрака, двамата титани се изправиха лице в лице под тъмния облак, който покриваше цялото небе.
— Условията са изпълнени — каза сухият глас с устните на Гарион.
— Така изглежда — отвърна друг подобен на него глас между здраво стиснатите зъби на Торак.
— Искаш ли да замесваме и други? — попита гласът на Гарион.
— Не мисля, че е необходимо. Тези двамата са достатъчни.
— Тогава нека всичко се реши тук и от тях.
— Приемам.
В този момент Гарион почувства внезапно облекчение, защото всички задръжки изчезнаха. Торак, също освободен, вдигна Ктрек Гору.
Битката беше жестока. От силните удари хвърчаха скали. Мечът на риванския крал танцуваше сред сини пламъци, а Ктрек Гору оръжието на Торак, при всеки удар пръскаше мрак. Лишени от разум, обладани единствено от омраза, двамата се въртяха, изчезваха и се появяваха сред развалините. Вятърът фучеше и се блъскаше яростно в руините. Земята потреперваше под тежките им стъпки. Безформеният облак, който пет хилядолетия бе скривал Града на мрака, изведнъж закипя над тях. Кролимите, в човешка и нечовешка форма, поразени от битката, която се разиграваше пред очите им, избягаха с писъци.
Ударите на Гарион бяха насочени към ранената страна на Торак и мрачният бог отскачаше всеки път, когато огненият меч го докосваше. Ктрек Гору облъхваше тялото на Гарион с ледени тръпки всеки път, когато минеше покрай него.
За изненада на Гарион силите им бяха почти равни. Когато и двамата се уголемиха, предимството на Торак от високия ръст изчезна, а неопитността на Гарион се компенсираше от недъгавостта на бога.
Но неравната земя предаде Гарион. Докато отстъпваше пред една внезапна поредица гневни удари, петата му закачи в някаква стена. Камъните се срутиха и въпреки опитите си да се задържи на крака, той загуби равновесие и се строполи на земята.
Единственото око на Торак блесна триумфиращо и той вдигна меча си. Но, стиснал своя меч с две ръце, Гарион успя да отбие силния удар. Когато двете остриета се сблъскаха, се разхвърчаха искри.
Торак отново вдигна Ктрек Гору, но внезапно по лицето му проблесна странна жажда.
— Предай се! — извика той.
Гарион погледна нагоре към огромната фигура.
— Не искам да те убивам, момче — каза почти умолително Торак. — Предай се и ще пожаля живота ти.
И Гарион разбра. Врагът му не се опитваше да го убие, а да го подчини. Неконтролируемото желание на Торак за власт, в това се състоеше тяхната борба.
— Хвърли меча си, Дете на светлината, и ми се поклони — нареди богът.