— Татко — повтори отново детето и посочи безжизненото тяло на Дурник. — Задача.
Това прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като молба.
Лицето на УЛ придоби угрижен вид.
— Това е невъзможно, дете — отвърна той.
— Татко — настояваше момчето. — Задача.
УЛ погледна Гарион. Погледът му беше неспокоен.
— Молбата на детето е сериозна — каза той мрачно. Говореше на другата същност в Гарион, а не на самия него. — Ще ми наложи определени отговорности, но в същото време ще наруши ненарушимата граница.
— Тази граница трябва да си остане недокосната — отвърна сухият глас през устните на Гарион. — Синовете ти са доста емоционални, УЛ, и ако веднъж преминат тази линия, ще се почувстват изкушени да го направят отново. Съществува опасността някой път да променят това, което не бива да се променя никога. Нека не създаваме предпоставки Съдбата отново да поеме по два пътя.
УЛ въздъхна.
— Все пак, ако ти и синовете ти ми помогнете, за да може той да премине тази граница… — продължи гласът.
УЛ погледна втрещено.
— Така и границата ще бъде защитена, и твоето искане ще е изпълнено. Не може да стане по друг начин.
— Нека бъда твоята воля — съгласи се УЛ.
После бащата на боговете се обърна и размени странен поглед с най-големия си син, Алдур.
Все още окъпан в синя светлина, Алдур се отърси от съзерцанието, в което беше изпаднал до мъртвото тяло на брат си, и се обърна към леля Поул. Тя бе все така наведена над тялото на Дурник.
— Бъди спокойна, дъще — каза й той. — Неговата саможертва беше за теб и за цялото човечество.
— Това е слабо успокоение, господарю — отвърна тя. Очите й бяха потънали в сълзи. — Той беше най-добрият сред хората.
— Всички хора умират, дъще, и най-добрите също като най-лошите. Виждала си това много пъти в своя живот.
— Да, господарю, но този път е различно.
— В какъв смисъл, любима Поулгара?
По някаква причина Алдур сякаш я насилваше да каже нещо.
Леля Поул прехапа устна.
— Защото го обичах, господарю — отвърна тя най-накрая.
На лицето на Алдур се появи усмивка.
— Толкова ли е трудно да го изречеш, дъще?
Тя не му отговори, а пак се наведе над безжизненото тяло на Дурник.
— Би ли ни помолила да съживим този човек заради теб, дъще? — попита Алдур.
Тя изправи рязко глава.
— Това е невъзможно, господарю. Моля ви, не си играйте с мъката ми.
— Нека да допуснем все пак, че е възможно — каза той. — Ще поискаш ли от нас да го направим?
— С цялото си сърце, господарю.
— Защо? С каква цел, Поулгара? Каква задача ще има този мъж, ако го съживим?
Поулгара пак прехапа устни, после бързо и някак предизвикателно каза:
— Да бъде мой съпруг, господарю.
— И това ли беше трудно за изричане? Сигурна ли си все пак, че тази любов не произтича от мъката ти и че ако този мъж бъде съживен, ти няма да промениш решението си? Трябва да признаеш, че той е съвсем обикновен човек.
— Дурник никога не е бил обикновен — внезапно кипна тя. — Той е най-добрият и най-смелият мъж на света.
— Не исках да прозвучи като неуважение към него, Поулгара, но той не притежава никаква сила. Нито тази на Волята, нито другата, на Думата.
— Толкова ли е важно това, господарю?
— Бракът трябва да бъде между равни, дъще. Как може този добър, смел мъж да бъде твой съпруг, докато ти все още притежаваш силата си?
Тя го погледна безпомощно.
— Би ли могла, Поулгара, да се лишиш от силата си? Ще станеш ли равна на този мъж? Със сила, която не е повече от неговата?
Тя се втренчи в него, поколеба се, после отрони една-единствена дума.
— Да.
Гарион беше смаян. Не толкова от това, че леля Поул се съгласи, а от това, че Алдур поиска подобно нещо от нея. Силата на леля Поул беше много важна част от нейното същество. Ако й отнемеха силата, от нея нямаше да остане нищо. Какво щеше да стане с нея? Би ли могла изобщо да живее без тази сила? Беше жестоко да се иска такава цена, а до този момент Гарион вярваше, че Алдур е добър бог.
— Ще приема жертвата ти, Поулгара — каза Алдур. — Ще поговоря с баща си и с братята си. По известни причини до този момент сме се отказвали от тази сила и трябва всички да се съгласим преди някой от нас да е опитал да наруши нормалния ход на нещата.
След това се върна при скърбящите си братя до тялото на Торак.