Не можеше да обясни откъде знаеше какво да отговори.
Вълкът изглеждаше доволен от отговора му.
— Един ще е доволен, ако представиш нашата почит на някой с козина като скреж — каза той. — Един забеляза, че той заслужава уважение.
— Един ще е доволен да предаде думите ти — отговори Гарион, учуден от лекотата, с която подбираше начина си на изразяване.
Вълкът повдигна муцуна и подуши въздуха.
— Време е да ловуваме — каза той. — Дано намерите това, което търсите.
— Нека ловът ви бъде успешен — отвърна Гарион.
Вълкът се обърна и изчезна в мъглата, следван от глутницата.
— Като цяло се справи доста добре, Гарион — каза Белгарат изпод гъстите сенки на близкия гъсталак.
Гарион подскочи изненадано.
— Не знаех, че си тук.
— А би трябвало — отговори старият мъж и излезе от сенките.
— Как е разбрал? — попита Гарион. — Имам предвид, че понякога съм вълк?
— Личи си. Вълците са много внимателни за такива неща.
Силк се измъкна изпод дървото, където спеше. Залиташе сънено, но носът му се мърдаше с любопитство.
— За какво беше всичко това? — попита той.
— Вълците искаха да знаят какво правим на тяхна територия — отговори Белгарат. — Разследваха случая, за да разберат дали трябва да се бият с нас.
— Битка? — стресна се Гарион.
— Обичай е, когато чужд вълк навлезе в ловната зона на глутницата. Вълците предпочитат да не се бият, това е загуба на енергия, но биха го направили, ако ситуацията го изисква.
— Какво стана? — попита Силк. — Защо си отидоха просто ей така?
— Гарион ги убеди, че просто наминаваме.
— Умно от негова страна.
— Защо не подкладеш огъня, Гарион? — предложи Белгарат. — Хайде да закусим и да тръгваме. Пътят до Малореа е дълъг и не бива да изпускаме хубавото време.
Късно същия ден стигнаха до една долина, в която видяха много дървени къщи и палатки, подредени покрай голям поток.
— Търговци на кожа — обясни Силк на Гарион, като посочи към неприветливото селище. — Има такива места почти на всеки по-голям поток в тази част на гората. — Вирнатият нос на дребния мъж се размърда и очите му светнаха. — Много покупки и продажби стават в тези селища.
— Няма значение — каза остро Белгарат. — Опитай се да държиш хищническите си инстинкти под контрол.
— Изобщо не съм си помислял да… — почна Силк.
— Така ли? Да не си болен случайно?
Силк надменно пренебрегна въпроса.
— Няма ли да е по-безопасно, ако заобиколим? — попита Гарион.
Белгарат поклати глава.
— Искам да разбера какво става пред нас и единственият начин е да поговорим с тукашните хора. Ще се отбием, ще се повъртим час-два и след това ще потеглим отново. Дръжте ушите си отворени. Ако някой попита, казвате, че сме тръгнали на север да търсим злато.
Имаше разлика между ловците и траперите, които бродеха по улиците на селището, и рудокопачите, които бяха срещнали в последното село. Тук хората бяха откровени, по-малко навъсени, видимо по-малко враждебни. Гарион допусна, че наложената самота ги кара да ценят приятелството при редките посещения на центровете за търговия с кожи. Въпреки че пиеха почти толкова, колкото рудокопачите, алкохолът ги караше да пеят и да се веселят, а не да се бият.
Близо до центъра на селището имаше голяма кръчма.
— Страничната врата — каза Белгарат кратко, докато слизаха от конете си.
Кръчмата беше по-чиста, по-малко препълнена и някак по-осветена от тази на рудокопачите. Миришеше на дърва и свеж въздух, а не на влажна плесенясала пръст. Тримата седнаха на маса, която се намираше близо до вратата, и поръчаха на учтивия гостилничар по халба бира. Бирата беше гъста, тъмнокафява, добре изстудена и изненадващо евтина.
— Купувачите на кожа са собственици на кръчмата — обясни Силк, като избърса пяната от горната си устна. — Знаят, че е по-лесно да се пазариш с пиян трапер, затова дават бирата евтино.
— Умно — отбеляза Гарион. — Но траперите не го ли знаят?
— Разбира се, че го знаят.
— Защо тогава пият преди да са приключили със сделките?
Силк сви рамене.
— Ами защото обичат да пият.
Двама трапери, които седяха на съседната маса, подновяваха познанството си, което очевидно датираше от повече от десет години. Брадите им бяха побелели, но те говореха безгрижно, също като млади мъже.