— Какво толкова има в тези сватби, че така завладяват женските мозъци?
— Кой знае? — сви рамене Лелдорин. — Женският ум е мистерия, както сам ще разбереш много скоро.
Гарион го погледна кисело и отново намести короната си.
— Иска ми се всичко вече да е свършило — каза той още веднъж.
Когато фанфарите изсвириха, вратата се отвори и Гарион, видимо разтреперан, намести короната си още веднъж и пристъпи към срещата със съдбата си. Въпреки че познаваше повечето хора в залата, всички лица му се струваха размазани. Двамата с Лелдорин тръгнаха към трона, където висеше великият меч, украсен със златното кълбо.
Залата беше окичена със знамена и море от пролетни цветя. Гостите, облечени в коприна, сатен и ярки брокати, се надигаха и въртяха глави, за да могат да видят влизането на величествения младоженец.
Пред трона го очакваше горимът на Улго, облечен в бяла роба. На лицето му беше изписана кротка усмивка.
— Честито, Белгарион — каза горимът, докато Гарион се изкачваше по стълбите.
— Ваше светейшество — отвърна Гарион с нервен поклон.
— Успокой се, сине — посъветва го горимът, като видя треперещите му ръце.
— Опитвам се, ваше светейшество.
Фанфарите изсвириха отново и вратата в дъното на залата се разтвори широко. Принцеса Се’недра, облечена в кремава, окичена с перли рокля, стоеше на вратата с братовчедка си Ксера. Беше ослепителна. Огнената й коса се спускаше по едното й рамо, а на главата си носеше любимата си златна диадема. Лицето й беше сериозно, а бузите й бяха покрити с деликатна руменина. Беше свела глава, макар че за момент я вдигна и стрелна Гарион с очи. Той видя искрите, които припламваха зад гъстите й мигли, и разбра че тази смиреност е просто поза. Се’недра остана така достатъчно дълго, за да могат всички да се насладят на вида й, след това под преливащите се звуци на арфите се отправи по пътеката към олтара, за да се срещне с разтреперания младоженец.
Когато стигна до олтара, Се’недра съвсем импулсивно целуна стария горим по бузата и след това застана до Гарион. От нея се разнасяше ухание, което много приличаше на аромат на цветя, ухание, от което краката на Гарион се подкосяваха.
Горимът погледна събраното множество и заговори.
— Събрали сме се днес — започна той, — за да станем свидетели на последната загадка на Пророчеството, което ни преведе през смъртна опасност и заплахи до този щастлив момент. Както всички знаете, кралят на Рива се завърна. Сблъска се с нашия древен враг и го победи. Сега до него сияе наградата му.
Награда? Гарион никога не беше мислил за Се’недра в тази светлина. Замисли се за момент, докато горимът продължаваше словото си, но това не му помогна много. Усети нечий лакът в ребрата си.
— Внимавай — прошепна Се’недра.
Много скоро след това се стигна до въпросите и отговорите. Гласът на Гарион леко заглъхна, но това се очакваше. Се’недра обаче отговори ясно и твърдо. Не можеше ли поне да се престори, че е притеснена? Поне малко?
Пръстените, които си размениха, бяха донесени от Задача на малка кадифена възглавничка. Детето приемаше задълженията си съвсем сериозно, но дори върху неговото лице се четеше изненада. Гарион се подразни от това. Всички ли му се присмиваха тайно?
Церемонията приключи с благословията на горима, която Гарион изобщо не чу. Кълбото на Алдур изпълни ушите му с тържествена песен и по този начин изрази странните си поздравления.
Се’недра се обърна към него и прошепна:
— Е?
— Какво „е“? — прошепна и той на свой ред.
— Няма ли да ме целунеш?
— Тук? Пред всички?
— Такъв е обичаят.
— Глупав обичай.
— Просто го направи. Гарион — каза тя с насърчителна усмивка. — После ще го обсъдим.
Гарион се опита да прояви благоприличие при целувката — тя бе просто една формалност, за да се спази общоприетото. Се’недра обаче се отдаде на задачата с цялото си сърце, с ентусиазъм, който се стори на Гарион направо опасен. Ръцете й се сключиха зад врата му и устните й се впиха в неговите. Той с раздразнение се питаше колко дълга трябва да е тази целувка. Коленете му омекнаха.
Спаси го оживлението в залата. Проблемът с целувката на публично място очевидно беше, че никога не знаеш колко да продължи. Ако е твърде кратка, хората може да си помислят, че не е искрена, ако пък е твърде дълга, започват да хихикат. Белгарион, кралят на Рива, се обърна към гостите с доста глупава усмивка.