Сватбеният бал и вечерята бяха веднага след церемонията. Като си говореха весело, гостите се отправиха по дългия коридор към пищно украсената зала, която беше превърната в бален салон, осветен от хиляди свещи. Оркестърът беше от ривански музиканти под ръководството на един придирчив арендски концертмайстор, който се бореше с нокти и зъби да не позволи на музикантите да импровизират върху любимите си мелодии.
Гарион се страхуваше най-много от тази част. Първият танц трябваше да бъде само за кралската двойка. От краля се очакваше да заведе Се’недра в центъра на залата и да танцува с нея пред погледите на всички гости. С внезапен ужас Гарион осъзна, че е забравил всичко, на което го беше научил Лелдорин.
Танцът, който беше много популярен през този сезон в кралските дворове на южните държави, беше доста сложен. Лицата на партньорите бяха обърнати в една посока, кавалерът стоеше отзад и малко встрани от дамата. Трябваше да се хванат за ръце и да ги опънат напред. С тази част Гарион се справи без особено затруднение. Това, което го притесняваше, бяха малките бързи стъпки в такт с музиката.
Независимо от всичко той се представи добре. Ароматът от косата на Се’недра обаче продължаваше да му действа и той забеляза, че ръцете му продължават да треперят. В края на танца гостите заръкопляскаха. Когато оркестърът засвири отново, всички се присъединиха и залата се изпълни с въртящи се цветни двойки.
— Мисля, че не беше зле — измърмори Гарион.
— Бяхме прекрасни — увери го Се’недра.
Продължиха да танцуват.
— Гарион — каза тя след малко.
— Да?
— Обичаш ли ме наистина?
— Разбира се, че те обичам. Що за глупав въпрос!
— Глупав?
— Просто ми се изплъзна от устата — поправи се той бързо. — Извинявай.
— Гарион — каза тя след още няколко такта.
— Да?
— Аз също те обичам.
— Разбира се, знам.
— Разбира се? Не си ли твърде самоуверен?
— Защо спорим? — попита я той съкрушено.
— Не спорим, Гарион — каза тя надуто. — Просто разговаряме.
— О! — каза той. — Тогава всичко е наред.
Както се очакваше, кралската двойка трябваше да танцува с всички. Се’недра преминаваше от ръцете на един монарх в ръцете на друг като кралска награда, а Гарион съответно въртеше кралиците и дамите в средата на дансинга за задължителните няколко такта. Малката руса кралица на Драсния Порен му даде отличен съвет, величествената черекска кралица Ислена също. Пухкавата кралица Лайла се държеше майчински. Кралица Силар го поздрави сериозно, а арендската кралица Маясарена каза, че би танцувал по-добре, ако не е така скован. Жената на Барак, Мерел, облечена в богата зелена рокля, му даде най-добрия съвет от всички.
— Ще се карате, естествено — каза му тя, — но никога не си лягай ядосан. Това беше моята грешка.
Най-накрая Гарион танцува с братовчедка си Адара.
— Щастлива ли си? — попита я той.
— Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна тя с нежна усмивка.
— Значи всичко е било за добро, така ли?
— Да, Гарион. Сякаш всичко е било предначертано. Много съм щастлива.
— Възможно е да е било предречено — замисли се Гарион. — Понякога си мисля, че имаме много малко контрол над живота си.
Тя се усмихна.
— Твърде сериозни мисли за един младоженец в деня на сватбата.
Лицето й стана сериозно.
— Не позволявай на Се’недра да те доведе до самоунищожение — посъветва го тя. — И не й отстъпвай винаги.
— Чула си какво си говорим?
Тя кимна.
— Не го приемай толкова сериозно. Тя просто те изпитва, това е всичко.
— Да не се опитваш да кажеш, че все още трябва да доказвам нещо?
— Със Се’недра вероятно ще ти се налага да го правиш всеки ден. Познавам твоята малка принцеса, Гарион, Единственото, което тя наистина иска от теб, е да й доказваш, че я обичаш, и не се страхувай да й го повтаряш. Мисля, че ще се изненадаш колко сговорчива може да бъде, ако свикнеш да й го казваш често.
— Тя вече го знае.
— Но ти трябва да й го повтаряш.
— Колко често мислиш, че трябва да й го казвам?
— На всеки час, може би и по-често.
Гарион беше почти убеден, че тя се шегува.
— Забелязала съм, че сендарите са доста резервирани хора — каза Адара. — Със Се’недра това е невъзможно. Трябва да преодолееш природата си и да й казваш, че я обичаш. Повярвай ми, заслужава си усилието.