— Ще опитам — обеща той.
Адара се усмихна и го целуна по бузата.
— Бедният Гарион — каза тя.
— Защо „бедният“?
— Имаш да учиш още толкова много.
Танцът продължи.
Накрая, изтощени от усилията, които полагаха, младоженците се отправиха към сватбената трапеза. Вечерята беше нещо изключително. Два дни преди сватбата леля Поул се бе отправила спокойно към кухнята и бе взела нещата в свои ръце. В резултат всичко беше перфектно. Миризмите, които се разнасяха от отрупаните с ястия маси, бяха главозамайващи. Крал Родар просто не можеше да спре да се тъпче.
Музиката и танците продължаваха и Гарион изпитваше облекчение, че вече не е на дансинга. Очите му търсеха старите приятели сред тълпата. Барак, огромен, но някак нежен, танцуваше с Мерел. Изглеждаха много добре. Лелдорин танцуваше с Ариана — не откъсваха поглед един от друг. Релг и Тайба не танцуваха, но се бяха усамотили в един ъгъл и Гарион забеляза, че се държат за ръце. Релг продължаваше да изглежда малко стреснат, но в никакъв случай не беше нещастен.
В центъра Хетар и Адара танцуваха с грациозност, типична за хората, които прекарват живота си на коне. Ястребовото лице на Хетар изглеждаше някак различно, а Адара цъфтеше от щастие. Гарион реши, че може би моментът е подходящ да опита съвета на Адара. Наведе се към розовото ухо на Се’недра, прочисти гърлото си и прошепна:
— Обичам те.
Първия път му беше трудно, затова реши да повтори, просто да опита.
— Обичам те — прошепна той отново. Втория път беше по-лесно.
Ефектът върху принцесата беше главозамайващ. Тя внезапно се изчерви, очите й се разшириха и погледът й стана някак беззащитен. Сякаш цялото й сърце беше събрано в очите й. Не можеше да говори, но вместо това протегна ръка и го докосна нежно по лицето. Той беше изумен от ефекта на тази простичка фраза. Изглежда, Адара беше права. Изведнъж Гарион се почувства много по-уверен, отколкото се беше чувствал през изминалите месеци.
Гостите танцуваха в чест на кралската сватба. Имаше няколко лица обаче, които не изглеждаха щастливи. Близо до центъра Мандорален танцуваше с лейди Нерина, баронеса Воу Ебор. Лицата и на двамата отразяваха трагедията на техния живот. Недалеч от тях Силк танцуваше с кралица Порен. Лицето на дребния мъж излъчваше онова горчиво самосъжаление и насмешка, които Гарион беше видял за пръв път в двореца на крал Анхег.
Гарион въздъхна.
— Меланхолия ли те споходи вече, съпруже? — попита го Се’недра.
И го прегърна и се сгуши в него. Миришеше прекрасно и беше топла и мека.
— Просто си припомних някои неща — отвърна той.
— Добре. Но се опитай да приключиш с това сега. Защото не искам да ни пречи по-късно.
Гарион се изчерви, а Се’недра се засмя дяволито.
— Мисля, че това по-късно не е много далеч — каза тя. — Според мен трябва да танцуваш с леля Поулгара, а аз с дядо ти. Едва тогава можем да се оттеглим. Днес беше дълъг ден.
— Наистина вече съм малко изморен.
— Твоят ден не е свършил още, Белгарион, кралю на Рива — натърти тя.
Гарион се чувстваше малко странно, когато приближи леля Поул и Дурник, които гледаха танцуващите двойки.
— Ще танцуваш ли с мен, лельо Поулгара? — попита той с официален поклон.
Тя го погледна малко изненадано и каза:
— Значи най-после го призна пред себе си.
— Какво да съм признал?
— Коя съм всъщност.
— Винаги съм го знаел.
— Но никога не си ме наричал с пълното ми име, Гарион — изтъкна тя и нежно погали косата му. — Мисля, че това е една значителна стъпка.
Танцуваха заедно под светлините на запалените свещи. Стъпките на Поулгара бяха по-бавни и отмерени от тези, които му беше показал Лелдорин: тя се беше върнала в мрачното минало и сега го водеше в един танц, който беше научила пред много векове, когато бе живяла с арендите. Движеха се заедно в бавния, грациозен и някак меланхоличен ритъм на танца, който беше изчезнал завинаги преди около двадесет и пет века — но бе останал в съзнанието и сърцето на Поулгара.
Се’недра се беше изчервила ядосано, когато Белгарат я върна на Гарион за последния им танц. Старецът се усмихна дяволито, поклони се на дъщеря си и я отведе. Четиримата танцуваха недалеч един от друг и Гарион ясно чу въпроса на леля Поул.
— Добре ли се справихме, татко?