— Имаше ли някакви проблеми с мориндимите там горе? — попита единият.
Вторият поклати глава.
— Сложил съм чумави маркировачи от двете страни на долината, където са капаните ми. Всеки мориндим ще се отбие на дванайсет левги от пътя си, за да избегне заразеното място.
Първият кимна утвърдително.
— Това обикновено е най-добрият начин. Според Гедър прокълнатите маркировачи са най-добри, но както се оказа, не е прав.
— Не съм го виждал през последните няколко сезона.
— Че как ще го видиш! Мориндимите го хванаха преди три години. Лично аз го погребах — поне това, което беше останало от него.
— Не знаех. Прекарахме една зима при притока на Корду. Той беше подъл човек. Все пак съм изненадан, че мориндимите са преминали през прокълнатите маркировки.
— Май някакъв магьосник се е появил и е проклел маркировките му. Намерих изсъхнала невестулка да виси на една от тях — с по три стръка трева, завързани за всеки пръст.
— О, това е могъщо заклинание. Значи са го мразели толкова много, че чак са прибягнали до услугите на магьосник.
— Знаеш го какъв беше. Можеше да дразни хората на десет левги разстояние само като си върви.
— Прав си.
— Е, вече не го прави. Черепът му краси колекцията на някой мориндимски магьосник.
Гарион се наведе към дядо си и прошепна:
— Какво имат предвид, когато говорят за маркировки?
— Предупреждения — отговори Белгарат. — Обикновено това са пръчки, забити в земята и украсени с кокали и пера. Мориндимите не могат да четат, така че не можеш просто да закачиш табелка.
Изгърбен стар трапер, облечен в кожа, избеляла и покрита с кръпки, се дотътри до средата на кръчмата. Набразденото му космато лице имаше примирено изражение. Младата надракска жена, която го придружаваше, беше облечена в широка червена рокля, препасана около кръста с бляскав синджир. На врата й имаше нашийник и старият трапер държеше здраво края на каишката му в юмрука си. Въпреки нашийника лицето на младата жена беше гордо и надменно и тя се взираше в мъжете с едва прикрито презрение. Когато стигна до средата на кръчмата, старият трапер се прокашля, за да привлече вниманието на тълпата, и каза високо:
— Имам жена, която искам да продам.
Без да промени изражението си, жената го заплю.
— Знаеш, че това ще намали цената ти, Вела — каза старият мъж спокойно.
— Ти си идиот, Ташор — язвително отговори тя. — Никой от присъстващите не може да си позволи да ме притежава и ти го знаеш. Защо не ме послуша да ме предложиш на купувачите на кожа?
— Купувачите на кожа не се интересуват от жени, Вела — отговори Ташор със същия тих глас. — Тук цената ще е по-висока, повярвай ми.
— Не бих ти повярвала дори ако кажеш, че слънцето утре ще изгрее, стари глупако.
— Както виждате, доста е духовита — каза Ташор неубедително.
— Той се опитва да продаде жена си ли? — попита Гарион, като почти се задави с бирата си.
— Тя не му е жена — поясни Силк. — Просто я притежава.
Гарион стисна юмруци и понечи да се изправи, но Белгарат го хвана здраво за китката и заповяда:
— Седни.
— Но…
— Казах да седнеш, Гарион. Това не те засяга.
— Освен ако не искаш да купиш жената, разбира се — безгрижно отбеляза Силк.
— Здрава ли е? — извика към Ташор един трапер със сухо лице и белег на едната буза.
— Здрава е — заяви Ташор. — Също така всичките й зъби са на място. Покажи им зъбите си, Вела.
— Те не се интересуват от зъбите ми, идиот такъв! — каза тя и погледна трапера с белега със страстно предизвикателство в черните си очи.
— Тя е отлична готвачка — продължи бързо Ташор. — Също така знае лекове за ревматизъм и малария. Може да обработва кожи и не яде много. Дъхът й не мирише чак толкова лошо, освен ако не яде лук, и почти никога не хърка, освен когато е пияна.
— Ако е толкова добра, защо искаш да я продадеш? — попита траперът със сухото лице.
— Остарявам вече — отговори Ташор. — Искам малко спокойствие и тишина. Вълнуващо е, когато Вела е наоколо, но аз вече нямам нужда от това. Искам да се установя някъде, може да отглеждам пилета или кози…
Гласът му не звучеше много печално.
— Стига вече — избухна Вела. — Всичко ли трябва да правя сама? Я млъквай, Ташор.
Тя блъсна ядосано стария мъж настрана и хвърли гневен поглед на тълпата. Черните й очи проблясваха.