— Добре — каза строго тя. — Да се заловим за работа. Ташор иска да ме продаде. Силна и здрава съм. Мога да готвя, да обработвам кожи, мога да лекувам болести, да се пазаря, когато купувам запаси, мога да варя хубава бира.
Очите и потъмняха.
— Не лягам в леглото на никой мъж и държа камата си достатъчно остра, та никой да не ме докосва. Мога да свиря на флейта и знам много стари истории. Мога да правя прокълнати, чумави и приспивни маркировки, да плаша мориндимите и веднъж убих мечка от трийсет крачки с лък.
— Двайсет крачки — поправи я Ташор тихо.
— Бяха почти трийсет — настоя тя.
— Можеш ли да танцуваш? — попита мършавият трапер с белега на лицето.
Тя го поглед направо в очите и отговори:
— Ако наистина възнамеряваш да ме купиш, ще ти покажа.
— Можем да поговорим за това след като те видя да танцуваш.
— Можеш ли да уловиш ритъма? — попита тя.
— Мога.
— Добре тогава.
Тя сложи ръце върху синджира на кръста си и той издрънча, докато го разкопчаваше. Разтвори червената си рокля, свали я и я подаде на Ташор. След това внимателно разкопча нашийника си и омота около главата си лента от червена коприна, за да прибере грамадата от лъскава, черно-синя коса. Под червената рокля имаше ефир на копринена фуста, която шумолеше, докато се движеше. Фустата стигаше до средата на прасците, а под нея се виждаха кожени ботуши. От кончовите на ботушите се подаваха украсени със скъпоценни камъни дръжки на ками, трета кама висеше на кожения колан около кръста й. Фустата беше с тясна яка около шията, но оставяше ръцете открити до раменете. На всяка китка жената имаше по пет-шест гривни. С чувствена грация тя се наведе и закачи на глезените си нанизи от звънчета, после плавно вдигна ръце до лицето си.
— Това е ритъмът, ей ти, с белега — каза тя на трапера. — Опитай се да го уловиш.
И започна да пляска с ръце. Ритъмът беше три отмерени пляскания, последвани от четири бързи. Вела започна танца си бавно, с невинна походка. Докато се движеше, фустата й шумолеше, а подгъвът въздишаше около пищните й прасци.
Мършавият трапер улови ритъма и мазолестите му ръце запляскаха заедно с нейните.
Гарион започна да се изчервява. Движенията на Вела бяха фини и плавни. Звънчетата на глезените и гривните на китките поддържаха ритъма. Краката й сякаш трептяха в сложните стъпки на танца, а ръцете й рисуваха фигури във въздуха. Още по-интересни бяха нещата, които ставаха вътре във фустата с цвят на роза. Гарион преглътна с мъка — почти беше забравил да диша.
Вела започна да се върти бързо, дългата й черна коса пламна в тон с фустата. След това забави темпото и отново се върна към гордата, чувствена походка, която предизвикваше всеки мъж в стаята.
Когато спря да танцува, всички се развикаха и заръкопляскаха и тя хвърли една загадъчна усмивка.
— Добре танцуваш — отбеляза безразлично мъжът с белега.
— Естествено — отговори тя. — Всичко правя много добре.
— Влюбена ли си в някого? — попита той направо.
— Никой мъж не е спечелил сърцето ми — категорично заяви Вела. — Все още не съм срещнала мъж, който да ме заслужава.
— Това може да се промени — намекна траперът. — Една монета.
— Шегуваш се! — изсумтя тя. — Пет монети.
— Една и половина — запротестира той.
— Това е направо обидно. — Вела вдигна ръце и лицето й придоби трагичен вид. — Нито жълтица по-малко от четири.
— Две монети — предложи траперът.
— Невероятно! — възкликна тя и размаха ръце. — Защо просто не изтръгнеш сърцето ми и не се задоволиш с него? Не мога и да помисля за по-малко от три и половина.
— За да спестим време, защо просто не кажем три? — твърдо каза той. И добави: — С уточнението, че споразумението остава постоянно.
— Постоянно?
Очите на Вела се разшириха.
— Харесваш ми — каза той. — Е, какво ще кажеш?
— Стани да те поогледам — заповяда му тя.
Той бавно стана от стола. Високото му тяло беше също толкова мършаво, колкото и лицето му, и се виждаше, че има силни мускули. Вела стисна устни и го огледа отново.
— Не е лош, нали? — измърмори тя на Ташор.
— Можеше да е и по-зле, Вела — окуражително отговори собственикът и.
— Ще обмисля предложението за три монети — заяви Вела. — Как ти е името?
— Тек — представи се високият трапер с лек поклон.
— Добре, Тек — каза Вела. — Не си тръгвай. Ташор и аз трябва да обсъдим предложението ти. Мисля, че аз също те харесвам — добави тя с по-малко предизвикателен тон.