„Престани да се самосъжаляваш“ — обади се вътрешният глас.
„Защо ме замеси в това?“ — попита Гарион горчиво.
„Вече обсъждахме този въпрос.“
„Той ще ме убие.“
„Какво те кара да мислиш така?“
„Така казва Пророчеството“
Гарион спря рязко, осенен от друга мисъл.
„Всъщност ти самият го казваш. Ти си Пророчеството, нали?“
„Това е доста объркващ термин. И не съм казвал нищо за победа или загуба.“
„Не означава ли точно това?“
„Не. Означава това, което казва, нищо повече.“
„Какво друго може да означава?“
„С всеки изминат ден ставаш все по-упорит. Престани да се притесняваш за значенията и прави само онова, което е необходимо. Почти се беше справил преди малко.“
„Ако ще си говорим с недомлъвки, няма смисъл да си правим труда да продължаваме. Защо да си навличам толкова неприятности за неща, които никой не може да разбере?“
„Защото трябва да се кажат. Думата обуславя дадена случка. Ограничава я и я оформя. Без думата случката е почти произволно събитие. Това е целта на това, което наричаш пророчество — да раздели значимата от произволната.“
„Не разбирам.“
„Не съм си и помислял, че ще разбереш, но поне опита. Сега престани да се притесняваш за това. То няма нищо общо с теб.“
Гарион се опита да протестира, но гласът беше изчезнал. Все пак разговорът го накара да се почувства малко по-добре, само малко по-добре. За да се разсее, той дръпна коня си назад до този на Белгарат и попита:
— Какво точно са мориндимите, дядо? Всички говорят за тях, като че ли са ужасно опасни.
— Наистина са опасни — отговори Белгарат. — Но ако си много внимателен, можеш да се вмъкнеш в държавата им.
— Те на страната на Торак ли са?
— Мориндимите не са на ничия страна. Те дори не живеят в нашия свят.
— Това не го разбрах.
— Някога мориндимите са били това, което улгосите са били преди УЛ да приеме да стане техен бог. Имаше няколко групи безбожници и всички се пръснаха в различни посоки. Улгосите отидоха на запад, а мориндимите на север. Други групи отидоха на юг или изток и просто изчезнаха.
— Защо просто не са останали там, където са били?
— Не можеха. Решенията на боговете са нещо като заповед. В крайна сметка, улгосите си намериха бог, но мориндимите не успяха. Условието да съществуват отделно от другите хора все още е в сила. Те живеят в голата равнина отвъд северната територия предимно на малки чергарски групи.
— Какво имаше предвид, когато каза, че не живеят в един свят с нас?
— Светът е доста ужасно място за мориндима, обсебено от демони място. Те въздигат в култ дяволите и живеят повече в сънища, отколкото в реалността. Обществото им се управлява от мечтатели и заклинатели.
— В действителност няма никакви дяволи, нали? — попита Гарион скептично.
— О, има. Дяволите са много реални.
— Откъде идват те?
Белгарат сви рамене.
— Нямам никаква представа. Въпреки това те съществуват и са ужасно зли. Мориндимите ги контролират чрез заклинания.
— Заклинания? Те различават ли се от това, което правим ние?
— Доста. Ние сме магьосници, поне така ни наричат. Това, което правим, включва Думата и Волята, но това не е единственият начин да се правят разни неща.
— Не те разбирам съвсем.
— Всъщност не е чак толкова сложно, Гарион. Има няколко начина да се намесиш в нормалния ред на нещата. Вордай е вещица. Това, което прави тя, включва използването на духове, обикновено добри, понякога пакостливи, но всъщност не и злонамерени. Заклинателят използва дяволи — зли духове.
— Това опасно ли е?
Белгарат кимна.
— Много опасно. Заклинателите се опитват да контролират демоните със заклинания — магии, заклинателни формули, символи, мистични диаграми, неща от този род. Докато заклинателят не направи грешка, демонът е негов пълен роб и трябва да прави каквото му се казва. Но демонът не иска да бъде роб, затова търси начин да развали заклинанието.
— И какво става, когато успее?
— По принцип поглъща заклинателя на място. Това става доста често. Ако загубиш концентрацията си или призовеш демон, твърде силен за теб, си в голяма беда.
— Какво имаше предвид Белдин, когато каза, че не умееш да боравиш със заклинания? — попита Силк.
— Никога не съм отделял достатъчно време, за да се науча — отговори старият магьосник. — Имах други неща за вършене, пък и заклинанията са опасни и не много надеждни.