Яздеха през голата равнина, съпровождани от рояци мухи, привлечени от миризмата на нещавеното им кожено облекло.
Следващата им среща с мориндимите, няколко дни по-късно, не беше толкова приятна. Бяха стигнали до хълмиста местност. Сред тревата се издигаха огромни обли бели камъни, рунтави диви говеда с големи рога пасяха кротко наоколо. Беше облачно, така че краткотрайният здрач, който обозначаваше преминаването от един ден в друг, остана почти незабележим. Тримата тъкмо се спускаха по не много стръмния склон към голямо езеро, което приличаше на огромен тънък лист олово под облачното небе, когато изведнъж от високата трева изскочиха татуирани войни, облечени в кожи, с дълги копия и къси лъкове, направени от кост.
Гарион рязко дръпна юздите на коня си и погледна Белгарат.
— Просто ги гледай право в очите — каза тихо дядо му. — И помни, че не ти е разрешено да говориш.
— Идват още — каза кратко Силк, като вдигна брадичка към билото на съседния хълм, откъдето слизаха още десетина мориндими, възседнали изрисувани коне.
— Аз ще говоря с тях — каза Белгарат.
— Изобщо не възразявам.
Човекът, който водеше групата ездачи, беше по-плещест от останалите и черната татуировка на лицето му беше очертана с червено и синьо, което го отличаваше като виден мъж в клана му и правеше дяволската маска на лицето му страшна. Носеше дълга тояга, украсена със странни символи и инкрустирана с цял ред остри зъби от различни животни. Начинът, по който я носеше, показваше, че тя е по-скоро символ на власт, отколкото оръжие. Яздеше без седло, само с един ремък за юзда. Спря коня си на трийсетина метра от тримата и рязко попита:
— Какво търсите в земите на клана на невестулката? — Очите му излъчваха враждебност.
Белгарат се изправи възмутено и хладно отговори:
— Вождът на клана на невестулката сигурно е виждал и друг път знака на търсача. Не проявяваме никакъв интерес към земите на клана на невестулката. Просто следваме заповедите на дявола на клана на вълка в търсенето, което ни е поверил.
— Не съм чувал за клана на вълка — отговори вождът. — Къде се намират земите ви?
— На запад — отговори Белгарат. — Пътувахме две увеличения и намаления на духа на луната, за да стигнем дотук.
Вождът сякаш се впечатли от това.
Един мориндим с дълги бели плитки и рядка мръсна брада смуши коня си и застана до вожда. В дясната си ръка държеше жезъл, увенчан с череп на голяма птица. Зеещата човка беше украсена със зъби, които й придаваха свиреп вид.
— Как е името на дяволския дух на клана на вълка? — попита той. — Може би го познавам.
— Съмнявам се, заклинателю на клана на невестулката — отговори Белгарат учтиво. — Той рядко се отдалечава от народа си. Във всеки случай не мога да кажа името му на никой освен на мечтателите.
— Можеш ли да кажеш нещо за външността му? — попита заклинателят с белите плитки.
Силк, който сякаш се беше вкаменил на седлото си, изведнъж издаде дълъг клокочещ звук и извъртя очи така, че се виждаше само бялото. После конвулсивно размаха ръцете си във въздуха.
— Пази се от дявола Агринжа, който върви невидим до нас — изрече той напевно с глух, пророчески глас. — Виждал съм лицето му с три очи и устата му със сто зъби в сънищата си. Окото на простосмъртен не може да го съзре, но седемте му ръце с нокти се пресягат дори сега да разкъсат всеки, който се изпречи на пътя на избрания от него търсач, носителя на копието на клана на вълка. В кошмарите си съм го виждал да се храни. Гарванът се приближава, жаден за човешка плът. Пази се от глада му.
После потръпна и се отпусна на седлото си, като че ли изведнъж се изтощи.
— Очевидно си го правил и друг път — промърмори Белгарат под носа си. — Моля те, опитай се да ограничиш въображението си. Може да ми се наложи да възпроизведа това, което бълнуваш.
Силк му намигна скришом. Описанието на дявола беше създало ясно впечатление у мориндимите. Ездачите се заоглеждаха нервно, а другите, които стояха във високата до кръста трева, се скупчиха и сграбчиха оръжията по-здраво.
Един слаб мориндим с бяла кожена лента на лявата ръка се промуши през групата уплашени войни. Десният му крак беше изкривен и той залиташе. Хвърли на Силк поглед, пропит с истинска омраза, после разпери широко ръце и се разтрепери. В следващия миг гърбът му се изви и той падна и овърша тревата, очевидно обладан от неземни сили. После застина и проговори.