— Бях много доволен от възстановяването ви — излъга посланикът. — Отровителят задържан ли е вече?
Той дръпна един стол и седна до лъскавата маса, която Сади използваше за работно бюро.
— Естествено — отговори Сади, като разсеяно търкаше с ръка избръснатото си теме.
— Екзекутиран ли е?
— Защо пък ще правим това? Той е професионален отровител. Просто си е вършил работата.
Мургът го погледна малко сепнато.
— Ние считаме добрия отровител за държавен актив — обясни Сади. — Ако започнем да ги убиваме всеки път, когато отровят някого, много скоро няма да остане нито един, а от друга страна, не се знае кога ще поискам някой да бъде отровен.
Мургът поклати глава невярващо.
— Вие имате странно чувство за толерантност — каза той с дрезгавия си глас. — А този, който му е наредил да ви отрови?
— Това е друг въпрос — отвърна Сади. — Такива хора обикновено се превръщат в храна за пиявиците на дъното на реката. Посещението ви официално ли е, или само наминахте да се осведомите за здравето ми?
— По малко от всичко, ваше превъзходителство.
— Вие, мургите, сте пестеливи на време — отбеляза Сади сухо. — Какво иска този път Таур Ургас?
— Алорните се готвят да завземат Мишрак ак Тул, ваше превъзходителство.
— И аз така дочух. Какво общо има това с Нийса?
— Нийсаните нямат никаква причина да обичат алорните.
— Нямаме повод да обичаме и мургите — изтъкна Сади.
— Алорните бяха тези, които завладяха Нийса след смъртта на риванския крал — напомни мургът. — А Ктхол Мургос осигури основния пазар на нийсанската стока.
— Скъпи приятелю, моля ви, карайте по същество — каза Сади, като отегчено потъркваше голата си глава. — Не възнамерявам да се ръководя от отдавнашни обиди и отдавна забравени услуги. Търговията с роби вече замира, а и следите, оставени от алорнското нашествие, изчезнаха преди векове. Какво иска Таур Ургас?
— Кралят желае да избегне кръвопролитието — заяви мургът. — Толнедранските легиони представляват значителна част от алгарската армия. Ако се появи заплаха, подчертавам, само заплаха от неприятелско нашествие по незащитената южна граница на страната му, Ран Боруни ще отзове тези легиони. Тяхната загуба може да убеди алорните също да се оттеглят.
— Искате от мен да нападна Толнедра? — попита невярващо Сади.
— Естествено не, ваше превъзходителство. Негово величество само иска разрешението ви да придвижи специални въоръжени сили през вашата територия, за да отстрани заплахата на толнедранската южна граница. Няма да се пролива ничия кръв.
— Освен тази на нийсаните, щом мургската армия се оттегли. Легионите им ще прелетят над Реката на дърветата като ядосани стършели.
— Таур Ургас е повече от склонен да остави гарнизоните си, за да гарантират целостта на нийсанската територия.
— Естествено — отбеляза Сади сухо. — Уведомете вашия крал, че предложението му е твърде неприемливо в този момент.
— Кралят на Ктхол Мургос е човек с много власт — каза мургът строго. — Той помни тези, които му се изпречват на пътя, по-добре, отколкото помни приятелите си.
— Таур Ургас е луд — каза Сади направо. — Той иска да избегне неприятности с алорните, за да може да насочи силите си срещу Закат. Независимо от лудостта си обаче все пак не е чак толкова глупав, че да изпрати армията си в Нийса. Войниците трябва да се хранят, а Нийса е лошо място за изхранване на толкова хора, както историята вече е доказала. И най-блазнещият плод има горчив сок.
— Мургската армия си носи храна — отговори посланикът категорично.
— Това е добре. Но откъде възнамеряват да намерят питейна вода? Не вярвам, че ще се разберем по този въпрос. Ще предам вашето предложение на нейно величество. Тя, разбира се, ще вземе крайното решение. Все пак подозирам, че ще трябва да предложите нещо много по-привлекателно от постоянно мургско присъствие, за да я накарате да обмисли предложението сериозно. Това ли беше всичко?
Мургът се изправи, осеяното му с белези лице беше ядосано. Той се поклони равнодушно на Сади и се оттегли, без да пророни дума.
Сади се замисли. Можеше да спечели много при минимален залог, ако си изиграеше картите добре. Няколко предпазливи съобщения до крал Родар в Алгария биха наредили Нийса сред приятелите на Запада. Ако армията на Родар победеше, Нийса щеше само да спечели. От друга страна, ако Западът започнеше да губи, предложението на Таур Ургас би могло да се приеме на часа. И в двата случая Нийса щеше да бъде на страната на победителите. Идеята се понрави извънредно много на Сади.