— Аха — каза Айсус. — Трябва да поработя върху това. Иначе е много добра отрова.
— Отлична отрова, Айсус — съгласи се Сади. — Това ни довежда до причината, поради която те извиках. Има един човек, от когото искам да се освободя.
Окото на Айсус проблесна и той потърка ръце.
— Обичайният хонорар?
— Естествено.
— Кой е той?
— Мургският посланик.
Лицето на Айсус за момент помръкна.
— Трудно ще се добера до него — каза той и се почеса по четинестото теме.
— Ще намериш начин. На теб имам най-голямо доверие.
— Аз съм най-добрият — съгласи се Айсус без следа от фалшива скромност.
— Посланикът ме притиска с определени преговори, които трябва да отложа — продължи Сади. — Внезапната му смърт трябва да забави нещата за малко.
— Не си длъжен да ми обясняваш, Сади — каза му Айсус. — Нямам нужда да зная защо искаш да бъде убит.
— Но трябва да знаеш как. Поради други причини. Бих искал да изглежда съвсем естествено. Можеш ли да направиш така, че той и двама-трима от семейството му да бъдат повалени от треска? Имаш ли нещо подходящо?
Айсус се намръщи.
— Малко е несигурно. Подобно нещо може да се изплъзне от контрол. Възможно е да заразим цялата околност.
Сади сви рамене.
— Понякога човек трябва да прави жертви. Можеш ли да го направиш?
Айсус кимна сериозно.
— Действай тогава, а аз ще подготвя съболезнователно писмо до крал Таур Ургас.
Кралица Силар седеше на тъкачния стан в голямата зала на алгарската крепост и си тананикаше тихо, докато пръстите й прекарваха совалката напред-назад с монотонен, тракащ звук. Слънчевата светлина струеше от широките прозорци и изпълваше голямата широка зала със златиста светлина. Крал Чо-Хаг и Хетар бяха извън Крепостта — приготвяха голямо укрепление за армията на алорните, арендите, сендарите и толнедранците, които се приближаваха от запад. Въпреки че беше в границите на кралството, Чо-Хаг формално прехвърли властта на съпругата си, като изтръгна обет за подкрепа от страна на вождовете на всички кланове.
Кралицата на Алгария беше тиха жена и спокойното й лице почти не издаваше чувствата й. Беше прекарала целия си живот на заден план, често толкова ненатрапчиво, че хората дори забравяха, че съществува. Въпреки това тя беше държала ушите и очите си отворени. Още повече, че сакатият й съпруг й се беше доверявал. Тихата тъмнокоса кралица много добре знаеше какво става.
Елвар, първожрецът на Алгария, стоеше наперено в бялата си роба и четеше поредица внимателно подготвени прокламации, които целяха да прехвърлят цялата власт в ръцете му. Тонът му беше снизходителен — той просто разясняваше на кралица Силар значението на документите.
— Това ли е всичко? — попита тя, когато той свърши.
— Всъщност така е най-добре, ваше величество — каза й той надменно. — Целият свят знае, че жените не могат да управляват. Да изпратя ли за перо и мастило?
— Не още, Елвар — отговори тя спокойно, без да вдига ръце от тъкачния стан.
— Но…
— Знаеш ли, сетих се нещо — каза тя и го погледна право в очите. — Ти си върховният жрец на Белар в Алгария, но никога не си излизал от Крепостта. Не е ли странно?
— Задълженията ми, ваше величество, ме заставят да…
— Първото ти задължение не е ли към хората и към децата на Белар? Не сме били прави да те държим тук, когато сърцето ти вероятно е копнеело да бъде сред клановете, за да ръководиш религиозното обучение на децата.
Той се втренчи в нея и челюстта му изведнъж увисна.
— Другите жреци също, — продължи тя. — Изглежда, всички са се събрали тук, в Крепостта, и се отегчават от административните си задължения. Жреците са твърде ценни, за да се погребват в такива задачи. Това трябва да се поправи незабавно.
— Но…
— Не, Елвар. Задълженията ми като кралица са еднозначни. На първо място стоят децата на Алгария. Освобождавам те от всичките ти задължения тук, така че можеш да се върнеш към избраното от теб призвание. — Тя се усмихна. — Дори лично ще ти съставя маршрута. Времената са неспокойни — прибави тя. — По-добре да ти осигуря ескорт, няколко сигурни мъже от собствения ми клан, които да се погрижат никой да не смущава пътуването и проповедите ти с обезпокояващи съобщения от странство.
Тя отново се вгледа в очите му.
— Това е всичко, Елвар. Мисля, че е по-добре да си приготвиш багажа. Предполагам, че ще минат няколко сезона преди да се върнеш.