— И така — продължи той доклада си, — армията на момичето се намира на около два дни път от Крепостта, а череките започват прехвърлянето от източния бряг на Алдур.
— Изглежда, всичко върви по план — каза кралицата и седна на полираната маса до прозореца.
— Има известни проблеми в Арендия — отбеляза Джавълин. — Обичайните хитрини и препирни, нищо сериозно всъщност. Кралица Лайла така е извадила от равновесие Бравор, толнедранеца, че е напълно възможно да е напуснал Сендария.
Мъжът се почеса по заострената брадичка.
— Получи се странна информация от Стис Тор. Мургите се опитват да преговарят за нещо, но пратениците им продължават да умират. Ще се опитаме да се доберем по-близо до Сади, за да разберем какво точно става. Какво още? А, да, хонетите най-после се обединиха около един кандидат, надут, арогантен глупак, обидил почти всички в Тол Хонет. Ще се опитат да му купят короната, но той е безнадеждно некомпетентен за император. Дори с всичките им пари ще им е трудно да го възкачат на трона. Мисля, че това е всичко, ваше величество.
— Получих писмо от Ислена, от Вал Алорн — каза кралица Порен.
— Да, ваше величество — отговори Джавълин вежливо. — Знам.
— Пак ли си започнал да четеш пощата ми, Джавълин? — попита тя с внезапно раздразнение.
— Просто се опитвам да съм в течение на нещата, които стават по света, Порен.
— Казах ти да престанеш.
— Не си очаквала да го направя, нали?
В гласа му прозвуча искрена изненада. Тя се усмихна.
— Невъзможен си.
— Разбира се. Точно това се очаква от мен.
— Можем ли да помогнем някак на Ислена?
— Ще изпратя няколко души — увери я той. — Бихме могли да действаме чрез Мерел, съпругата на граф Трелхайм. Тя започна да показва признаци на зрялост, пък и е близка с Ислена.
— Мисля също, че няма да е зле да наблюдаваме от по-близо нашата разузнавателна служба — предложи Порен. — Да притиснем до стената всеки, който има някакви връзки с култа на Мечката. Може би е дошло време да се заемем с това.
Джавълин кимна в знак на съгласие. Някой тихо почука на вратата.
— Да? — обади се Порен.
Вратата се отвори и един слуга си пъхна главата в стаята и каза:
— Извинете, ваше величество, но е дошъл един надракски търговец, Ярблек. Казва, че искал да обсъди пасажа на сьомгата с вас.
Слугата изглеждаше озадачен. Кралица Порен се изправи и нареди:
— Да влезе. Веднага.
Глава 9
Речите приключиха. Словата, които за Се’недра бяха истинска агония, свършиха работа и тя осъзна, че вече все по-рядко се озовава в центъра на събитията. В началото дните й предоставяха безценна и великолепна свобода. Ужасното напрежение, което я обхващаше при перспективата да се обръща към огромна тълпа мъже по два или три пъти на ден, сега беше изчезнало. Раздразнителността и изтощението също изчезнаха и тя вече не се събуждаше посред нощ ужасена и трепереща. Почти цяла седмица се наслаждаваше на тази свобода. След това, разбира се, се почувства ужасно отегчена.
Армията, която беше събрала в Арендия и северна Толнедра, се движеше като голямо море в предпланините на Улголанд. Ризниците на мимбратските рицари блестяха на ярката слънчева светлина, а дългите им многоцветни знамена се ветрееха на вятъра в предните редици на армията. След тях, пръсната сред зелените хълмове, крачеше многобройната пехота на Се’недра, състояща се от сендари, астурианци, риванци и малко череки. Точно в центъра, сякаш образуваха сърцевината на войската, се придвижваха блестящите легиони на Толнедра. Алените им знамена бяха гордо издигнати, белите пера на шлемовете се развяваха в такт с отмерените им крачки. През първите няколко дни беше изключително вълнуващо да язди начело на тази огромна сила, но много скоро и това й омръзна.
Постепенното изместване на принцеса Се’недра от командния пост беше до голяма степен по нейна вина. Решенията, които трябваше да се вземат, много често засягаха досадни малки подробности относно мястото за лагеруване или изхранването на войниците. Всичко това се струваше на Се’недра изключително досадно. Тези подробности обаче диктуваха бавното придвижване на армията й.
Внезапно и за изненада на всички Фулрах — кралят на Сендария — пое върховното командване на войската. Той решаваше какво разстояние да се изминава всеки ден, кога да почиват и къде да стануват през нощта. Властта му съвсем закономерно произтече от факта, че боеприпасите бяха негови. Още в самото начало, когато се придвижваха през северна Арендия, трътлестият монарх беше хвърлил бегъл поглед на доста повърхностната схема за изхранването на войската, разработена от алорнските крале. Тогава той поклати глава неодобрително и се зае с тази страна на кампанията. Сендария беше земя с много ферми и препълнени хамбари. Освен това в определени сезони по пътищата на Сендария непрекъснато кретаха препълнени със зърно каруци. С почти небрежна експедитивност крал Фулрах издаде няколко заповеди и скоро цели кервани с храна се придвижиха през Арендия до Толнедра и поеха на изток, за да последват армията. Придвижването на армията се определяше от тези скърцащи под тежестта на храната каруци.