Принцеса Се’недра беше странно развълнувана от срещата с двамата стари приятели на Гарион. Още повече, че почувства огромно бреме от отговорност, когато разбра, че се е докоснала почти до всеки човек на запад с кампанията си. Беше разделила съпрузи от съпругите им и бащи от децата им. Беше повела обикновени мъже, които никога не са стигали по-далеч от съседното село, на хиляди левги, за да се бият във война, която вероятно дори не разбираха.
На следващата сутрин предводителите на армията изминаха останалите няколко левги до основите на укреплението. Когато стигнаха до върха, Се’недра дръпна рязко поводите на Ноубъл и зяпна от изумление, като видя за първи път източното укрепление. Беше невъзможно! Нищо не можеше да бъде толкова огромно! Черната канара над тях беше като огромна вълна, замръзнала завинаги на границата между Изтока и Запада, и видимо затваряше пътя и в двете посоки. Приличаше на символ на разделянето на света на две части, нещо, което вероятно не можеше да бъде поправено, така както тази канара не можеше да бъде срината.
Когато се приближиха, Се’недра забеляза много оживени действия от двата края на укреплението и по горния край на стената също. Дебели корабни въжета висяха отгоре, а в подножието на големите канари имаше сложно вплетени скрипци.
— Защо скрипците са на дъното? — попита крал Анхег подозрително.
Крал Родар сви рамене.
— Откъде да знам? Не съм инженер.
— Слушай, ако се държиш по този начин, няма да позволя на хората ти да докоснат и един мой кораб, докато някой не ми каже защо скрипците са долу, вместо горе.
Крал Родар въздъхна и кимна на инженера, който педантично смазваше една грамада от скрипци.
— Имаш ли подръка скица на такелажа? — попита едрият монарх изпръскания със смазка работник.
Инженерът кимна, извади изпод туниката си навит лист от суров пергамент и го подаде на краля. Родар го погледна и на свой ред го подаде на Анхег.
Анхег се вгледа в сложната рисунка, като се мъчеше да проследи коя линия къде отива, и което беше по-важно, защо отива там.
— Не мога да разгадая това — оплака се той.
— Нито пък аз — отвърна Родар любезно. — Но ти искаше да знаеш защо скрипците са долу вместо горе. Скицата ти показва защо.
— Но аз не мога да я разчета.
— Нямам вина за това.
Един камък, голям колко половин къща и омотан с въжета, се издигна величествено покрай канарата.
— Трябва да признаеш, че е внушително, Анхег — каза Родар. — Особено като отбележиш, че цялата скала е повдигната от тези осем коня ето тук, с помощта на този лост, разбира се. — И той посочи друг огромен камък, който също толкова величествено се спускаше от горния край на укреплението.
Анхег хвърли поглед на двете скали и попита:
— Дурник, знаеш ли как действа всичко това?
— Да, крал Анхег — отвърна ковачът. — Разбирате ли, еднаквата тежест балансира…
— Моля те, не ми обяснявай — каза Анхег. — Щом някой, когото познавам и на когото имам доверие, разбира, всичко е наред. Всъщност това е по-важно.
По-късно същия ден първият черекски кораб беше вдигнат до горния край на укреплението. Крал Анхег наблюдава начина на действие една-две минути, след това потрепна, обърна се и измърмори на Барак:
— Това е неестествено.
— Напоследък много често използваш този израз — отбеляза Барак.
Анхег се намръщи на братовчед си.
— Само казвам, това е всичко — каза Барак невинно.
— Не обичам промените, Барак. Те ме нервират.
— Светът върви напред, Анхег. Всеки ден нещо се променя.
— Това не означава непременно, че трябва да ми харесва. Мисля, че ще отида до палатката да пийна нещо.
— Искаш ли компания? — предложи Барак.
— Мислех, че искаш да стоиш наоколо и да гледаш как се променя светът.
— Това може да стане и без моето наблюдение.
— И вероятно ще стане — добави Анхег навъсено. — Добре, хайде да тръгваме. Не искам повече да гледам това.
Глава 11
Маясерана, кралицата на Арендия, беше замислена. Седеше с бродерията си в голямата слънчева детска стая високо във Воу Мимбре. Невръстният й син, наследникът на Арендия, гукаше в люлката си и си играеше с наниз ярки мъниста, подарък от наследника на Драсния. Маясерана никога не беше срещала кралица Порен, но споделеният опит на майчинството я караше да се чувства много близка с красивата дребна блондинка от далечното северно кралство.