— Добре казано, милорд — измърмори кралицата.
— Може ли да отговоря, ваше величество? — попита белобрадият барон на Серин.
— Разбира се, милорд — отвърна Маясерана. — Нека бъдем непринудени и откровени.
— Титлите на астурианските господа са техни, стига да ги поискат — заяви баронът. — В продължение на пет века короната изчакваше да положат задължителната клетва за вярност. Никоя титла не може да бъде отстъпена или призната, докато притежателят й не положи клетва за вярност към короната.
— За нещастие, милорд — каза Релдеген, — не можем да се закълнем. Клетвите към нашия предшественик, херцога на Астурия, са все още в сила и ние сме обвързани с тях.
— Астурианският херцог, за когото говорите, е умрял преди петстотин години — напомни възрастният барон.
— Но родословието му не е умряло с него — изтъкна Релдеген. — Нейно височество е негова потомка и клетвата ни за вярност е все още в сила.
Кралицата изгледа първо единия, след това другия.
— Умолявам ви — каза тя, — поправете ме, ако съм разбрала грешно думите ви. Означава ли това, което току-що чух, че Арендия е била разделена в продължение на половин хилядолетие от някакви древни правила?
Релдеген сви устни замислено.
— Да, ваше височество, изглежда, това е същността на проблема.
— Петстотин години кръвопролития и борби заради технически подробности?
Граф Релдеген я погледна с безпомощно недоумение, после се усмихна и каза лукаво:
— Това е съвсем по арендски, нали?
Старият барон на Воу Серин го стрелна с бърз поглед, след това и той започна да се хили.
— Умолявам ви, милорд Релдеген, заключете това откритие в сърцето си, за да не станем всички предмет на всеобщ смях. Нека не засилваме подозрението, че жалката ни глупост е най-типичната ни черта.
— Защо този абсурд не беше открит по-рано? — попита Маясерана.
Граф Релдеген сви тъжно рамене.
— Предполагам, защото астурианците и мимбратите не си говорят, ваше височество. Винаги сме предпочитали да се сбием.
— Ясно — каза кралицата твърдо. — Какво се изисква за да се оправи тази противна бъркотия?
Граф Релдеген се вгледа в барона, после каза:
— Вероятно прокламация.
Старият мъж кимна замислено.
— Нейно величество може да ви освободи от предишната ви клетва. Не е обичайна практика, но има прецеденти.
— И всички да се закълнем във вярност пред нея като кралица да Арендия?
— Да, това, изглежда, ще задоволи всички изисквания за честност и коректност.
— Но аз съм си същият човек, нали? — отбеляза кралицата.
— Технически не сте, ваше величество — обясни баронът. — Херцогинята на Астурия и кралицата на Арендия са отделни същества. В действителност вие сте две личности в едно тяло.
— Това е още по-объркано, господа — отбеляза Маясерана.
— Вероятно по тази причина никой не го е забелязал по-рано, ваше височество — каза Релдеген. — И двамата, вие и съпругът ви, имате по две титли и по две отделни формални самоличности.
Усмихна се бързо, после лицето му стана сериозно и той прибави:
— Това няма да промени нещата толкова бързо, ваше височество. Разногласията между Мимбре и Астурия са толкова дълбоко вкоренени, че ще трябва да се сменят поколения преди да се изличат.
— Ще се закълнете ли в преданост на съпруга ми? — попита кралицата.
— Като крал на Арендия, да, като херцог на Мимбре — никога.
— Като за начало е добре, милорд. Нека тогава се занимаем с тази прокламация. Нека с мастило и с пергамент да превържем зейналата рана на горката Арендия.
Ран Боруни XXIII-ти бе прекарал почти целия си живот в императорския дворец в Тол Хонет. Редките му пътувания до главните градове на Толнедра в по-голямата си част бяха в затворени карети. Беше самата истина, че Ран Боруни никога не беше изминавал пеша и една миля в живота си, а човек, който никога не е вървял една миля, няма реална представа за разстоянията. От самото начало съветниците му изгубиха надежда, че това може да се промени.