— Как могат да пият това? — попита Сади, като помириса едната халба и сбръчка нос.
Айсус сви рамене.
— Алорните имат странен вкус. В края на краищата не си длъжен да я пиеш, Сади. Напръскай дрехите си с нея. Драснианските моряци разливат много бира, когато търсят развлечения. Как изглеждам?
Сади го стрелна с бърз поглед и отговори:
— Смешно. Всъщност коса и брада не ти отиват, Айсус.
Айсус се усмихна.
— И твоите изглеждат съвсем не на място. — Той сви рамене и внимателно разля бира по предницата на напръсканата с катран туника. — Предполагам, че изглеждаме като драснианци или поне миришем като тях. Закрепи брадата си малко по-здраво и да тръгваме преди да е спрял дъждът.
— През задната врата ли ще излезем?
Айсус поклати глава.
— Ако някой ни преследва, ще наблюдава точно нея. Ще си тръгнем като драсниански моряци.
— Как по-точно?
— Споразумях се да бъдем изгонени.
Сади никога в живота си не беше гонен отникъде, така че преживелицата не му се стори особено вълнуваща. Двамата плещести главорези, които безцеремонно ги изхвърлиха на улицата, се отнесоха малко грубо към тях и Сади получи няколко драскотини и ожулвания.
Айсус се олюля и започна да сипе проклятия към затворената врата, след това залитна и изтегли Сади от калта. Заедно се заклатиха като пияни по улицата към драснианската територия. Двамата мъже, които стояха пред входа, когато ги изхвърлиха от кръчмата, не се помръднаха, за да ги проследят.
Щом навлязоха в драснианската територия, Айсус пое бързо към къщата на Дроблек, драснианския пристанищен началник. Пуснаха ги веднага и ги заведоха до слабо осветена, но уютна стая, където извънредно дебелият Дроблек седеше и се потеше. С него беше граф Мелгон, аристократичният посланик на Толнедра.
— Доста оригинално облекло за главния евнух на Салмисра — отбеляза граф Мелгон, щом Сади свали перуката и изкуствените си мустаци.
— Само за заблуда — отговори Сади. — Не исках точно тази среща да стане общо достояние.
— Може ли да му се има доверие? — попита Дроблек, като посочи Айсус.
Изражението на Сади стана причудливо.
— Може ли да ти се има доверие, Айсус? — попита той.
— Платил си ми до края на месеца — сви рамене Айсус. — След това ще видим. Може да получа по-добро предложение.
— Виждате ли? — каза Сади на двамата мъже. — Може да му се вярва до края на месеца, колкото и на всеки друг в Стис Тор. Забелязал съм нещо за Айсус — той е обикновен, не много сложен човек. Подкупиш ли го, остава си подкупен завинаги. Нещо като професионална етика.
Дроблек изсумтя кисело.
— Мислиш ли, че можем да преминем към съществената част? Защо трябваше да преминеш през всички тези неприятности, за да уредиш срещата? Защо просто не ни привика в двореца?
— Скъпи ми Дроблек — промърмори Сади. — Знаеш, че дворецът гъмжи от интриги. Бих предпочел това, което става между нас, да остане повече или по-малко поверително. Става дума за нещо съвсем просто. Пратеникът на Таур Ургас ми направи предложение.
Двамата го наблюдаваха без никакъв признак на изненада.
— Разбирам, че вече сте известени.
— Не ни подценявай, Сади — каза граф Мелгон.
— В момента водя преговори с новия посланик от Рак Госка — спомена Сади.
— Това не е ли третият посланик за това лято? — попита Мелгон.
Сади кимна.
— Изглежда, мургите са особено податливи към определени маларии, които изобилстват в тресавищата.
— Забелязахме това — каза Дроблек сухо. — Каква е прогнозата ти за продължителността на доброто здравословно състояние на сегашния посланик?
— Не вярвам да е с по-голям имунитет от съотечествениците си. Вече започна да чувства известно неразположение.
— Може би ще бъде късметлия и ще оцелее — предположи Дроблек.
— Не е много вероятно — каза Айсус с грозна усмивка.
— Склонността на мургските посланици да умират неочаквано успя да проточи преговорите — продължи Сади. — Бих искал, господа, да осведомите крал Родар и император Ран Боруни, че тези отлагания вероятно ще продължат.
— Защо? — попита Дроблек.
— Искам те да разберат и оценят усилията ми в настоящата кампания срещу ангаракските кралства.