— Толнедра не участва в тази кампания — заяви Мелгон бързо.
— Разбира се — усмихна се Сади.
— Колко далече възнамеряваш да стигнеш, Сади? — попита Дроблек любопитно.
— Зависи от това кой побеждава във всеки момент — отговори Сади изискано. — Ако кампанията на риванската кралица на изток започне да изпада в затруднения, подозирам, че епидемията ще утихне и мургските пратеници ще престанат да умират толкова бързо. В такъв случай ще трябва да се приспособя към Таур Ургас.
— Не намираш ли, че това е долно, Сади? — попита Дроблек язвително.
— Ние сме долни хора, Дроблек — сви рамене Сади. — Но оцеляваме. Това е посредническо умение за слаба нация, която стои между две основни сили. Кажи на Родар и Ран Боруни, че ще избягвам мургите, докато нещата се развиват в тяхна полза. Искам и двамата да са наясно със задълженията си към мен.
— Ще ги уведомиш ли, когато се наканиш да промениш позицията си? — попита Мелгон.
— Разбира се, че не — отговори Сади. — Аз съм порочен, Мелгон. Не съм глупак.
— Ти не действаш като съюзник, Сади — каза Дроблек.
— Никога не съм се и преструвал на такъв. Грижа се за себе си. В момента моите и вашите интереси случайно съвпадат, това е всичко. Но все пак очаквам да запомнят помощта ми.
— Опитваш се да играеш двойна игра, Сади — обвини го Дроблек направо.
— Знам — усмихна се Сади. — Отвратително, нали?
Черекската кралица Ислена беше в абсолютна паника.
Този път Мерел бе отишла твърде далеч. Съветът, който бяха получили от Порен, изглеждаше съвсем добър — наистина беше породил възможността за брилянтен удар, който щеше да обезоръжи веднъж завинаги Гродег и култа на Мечката. Въображаемата перспектива от безпомощния гняв, в който щеше да изпадне вбесеният жрец, доставяше на кралицата истинско удоволствие. Като много хора, кралица Ислена намираше удоволствие във въображаемите триумфи. Победите във въображението не носят никакви рискове и конфронтация с враговете и винаги завършват задоволително. Ако зависеше от нея, Ислена вероятно би се примирила със ситуацията.
Мерел обаче беше доста по-взискателна. Планът, разработен от дребничката кралица на Драсния, беше добър, но страдаше от един недостатък — нямаше достатъчно мъже, които да го доведат до успешен край. Съпругата на Барак обаче беше открила надежден съюзник и го беше въвела в кръга на кралицата. Една група мъже не бяха заминали с Анхег до Алгария — главно защото не бяха от най-добрите моряци. Под влияние на Мерел у кралицата на Черек внезапно се появи непреодолима страст към лова. В гората, далеч от любопитните уши, бяха обсъдени всички детайли на планирания удар.
— Когато убиваш змия, първо отрязваш главата й — изтъкна ловецът Торвик, докато тримата с Мерел и Ислена седяха на една горска поляна, а хората му се щураха из гората, за да приберат дивеча. Уловът щеше да увери всички в двореца, че Ислена е прекарала един доста тежък ден.
— Не се постига много, ако просто режеш парчета от опашката — продължи широкоплещестият ловец. — Всъщност култът на Мечката не е съсредоточен само на едно място. С малко късмет можем да ударим всички важни членове, пребиваващи във Вал Алорн, с един замах. Това би трябвало да разгневи достатъчно змията, за да я принуди да си подаде главата. После ще е много лесно да я отсечем.
Използваната от Торвик терминология накара кралицата да потръпне. Тя не беше съвсем сигурна, че прошареният лесничей говори символично.
Сега всичко беше приключило. Торвик и ловците му се бяха промъкнали тихо през тъмните улици на Вал Алорн през нощта, прибраха спящите членове на култа на Мечката и ги отведоха на малки групи до пристанището. След това ги заключиха в трюмовете на чакащите кораби. Поради дългогодишния си опит ловците бяха изключително прецизни при подбирането на плячката. До сутринта единствените членове на култа на Мечката, останали в града, бяха висшият жрец на Белар и десетина по-низши жреци, които пък бяха заключени в храма.
Кралица Ислена седеше на трона, пребледняла и разтреперана. Носеше лилавата си рокля и златната корона и държеше скиптър — този атрибут на властта имаше подходящо тегло и евентуално можеше да се използва като оръжие. А Ислена беше уверена, че критичният момент се кани да я връхлети.
— Ти си виновна за всичко, Мерел — обвини тя русата си приятелка. — Ако беше оставила нещата да следват своя естествен ход, нямаше да се озовем в тази бъркотия.