— А по всяка вероятност в още по-голяма — отговори Мерел равнодушно. — Стегни се, Ислена. Стореното е сторено, не можеш да го върнеш назад.
— Гродег ме ужасява — избърбори Ислена.
— Той няма да е въоръжен. Не може да те нарани.
— Аз съм просто една слаба жена — потръпна Ислена. — Ще се разкрещи с ужасния си глас и ще се разтреперя.
— Не бъди толкова страхлива, Ислена, — озъби се Мерел. — Точно тази твоя предпазливост доведе Черек до това бедствие. Всеки път, когато Гродег ти повишеше тон, ти му даваше всичко, което поиска, само защото се страхуваш от подобен тон. Дете ли си? Толкова много ли те плашат крясъците?
— Самозабравяш се, Мерел — разгневи се внезапно Ислена. — В края на краищата аз съм кралица.
— Тогава, за бога, бъди кралица. Престани да се държиш като някаква изплашена прислужничка. Седни на трона и се изправи все едно че имаш желязо в гръбнака… и разтъркай бузите си. Бледа си като платно.
Лицето на Мерел стана сериозно.
— Чуй ме, Ислена — каза тя. — Ако забележа и най-малкия намек, че започваш да се поддаваш, ще накарам Торвик да забие копието си в Гродег направо тук, в тронната зала.
— Няма да го направиш — възкликна Ислена. — Не можеш да убиеш жрец.
— Той е човек като всички останали — заяви Мерел рязко. — Ако забиеш копие в корема му, ще умре.
— Дори Анхег не би посмял да стори такова нещо.
— Аз не съм Анхег.
— Ще бъдеш прокълната.
— Не се страхувам от проклятия.
Торвик влезе в тронната зала, като небрежно стискаше в ръка огромно копие за глигани.
— Идва — съобщи той лаконично.
— О, боже! — потръпна Ислена.
— Престани! — озъби й се Мерел.
Гродег влезе в тронната зала. Беше почервенял от гняв. Бялата му роба беше намачкана, като че ли я беше наметнал набързо, а бялата му коса и брадата му бяха разрошени.
— Ще говоря насаме с кралицата! — заяви той още от вратата.
— Това ще реши кралицата, а не ти, Гродег — уведоми го хладно Мерел.
— От името на кралската власт ли говори съпругата на графа на Трелхайм? — обърна се Гродег към Ислена.
Кралицата трепна, после погледна Торвик, който стоеше точно до високия жрец. Копието, което стискаше в ръката си, й се стори ужасно дълго.
— Успокой се, почитаеми Гродег — каза кралицата, внезапно убедена, че животът на разярения жрец зависи не само от думите й, но и от тона й. Беше уверена, че и при най-малкото трепване Мерел ще даде знак и Торвик ще забие широкото острие в гърба на Гродег.
— Искам да останем насаме — повтори Гродег упорито.
— Не.
— Не? — изкрещя той невярващо.
— Чу ме, Гродег — каза тя. — И престани да крещиш. Чувам прекрасно.
Той се втренчи в нея за момент, после бързо се съвзе и попита:
— Защо всички мои хора са били арестувани?
— Не са арестувани — отговори кралицата. — Просто се записаха като доброволци, за да се присъединят към флотата на съпруга ми.
— Това е смешно! — изсумтя той.
— Мисля, че ще е по-добре да подбираш по-внимателно думите си, Гродег — каза Мерел. — Наглостта ти изчерпва търпението на кралицата.
— Наглост? — възкликна той. — Как смееш да ми говориш по този начин? — Той изгледа кралицата и гръмко каза: — Настоявам на лична аудиенция.
Гласът, който преди винаги я беше сплашвал, внезапно раздразни Ислена. Тя се опитваше да спаси живота на този идиот, а той продължаваше да й крещи.
— Гродег — каза тя с необичайна ледена нотка. — Ако ми извикаш още веднъж, ще ти запуша устата.
Очите му се разшириха от изненада.
— Няма какво да обсъждаме насаме — продължи кралицата. — Това, което остава, е да получиш инструкциите ми, които трябва да съблюдаваш безпрекословно. Според нашето решение ти ще се отправиш към пристанището, където ще се качиш на кораба, който изчаква, за да ви отведе до Алгария. Там ще се присъедините към силите на Черек в кампанията срещу ангараките.
— Отказвам! — отвърна язвително Гродег.
— Помисли внимателно, Гродег — измърка Мерел. — Кралицата ти отправи кралска заповед. Отказът може да бъде счетен за измяна.
— Аз съм висшият жрец на Белар — опита се да протестира Гродег, като очевидно изпитваше голяма трудност да говори по-тихо. — Няма да посмеете да ме натоварите на кораба като селянин, повикан на задължителна военна служба.
— Така ли мисли висшият жрец на Белар? — каза Торвик с измамно тих глас.