После наведе копието си, извади от торбичката на колана си брус и започна да точи и без това острото като бръснач острие. Звукът произведе моментален ефект върху Гродег.
— Ще отидеш на пристанището, Гродег — каза Ислена, — и ще се качиш на кораба. Ако не го направиш, ще се озовеш в тъмницата, където ще правиш компания на плъховете до завръщането на съпруга ми. Можеш да избираш: при Анхег или при плъховете. Решавай бързо. Започваш да ме отегчаваш. Направо ме отвращаваш.
Кралица Порен беше в детската стая и хранеше бебето си. От уважение към личността на кралицата тя не беше шпионирана докато кърмеше, обаче не беше сама. Джавълин, слабият началник на драснианската разузнавателна служба беше при нея. Беше облечен в слугинска рокля, а на главата си носеше боне. Изглеждаше изненадващо женствен в тези дрехи, които носеше без никаква следа от неудобство.
— Толкова много поклонници на култа ли има в разузнавателната служба? — попита кралицата малко слисана.
Джавълин, който седеше с гръб към нея, кимна.
— Страхувам се, че да, ваше величество. Трябваше да бъдем по-бдителни, но бяхме заети с други неща.
Порен се позамисли, докато люлееше сучещото бебе.
— Ислена действа вече, нали? — попита тя.
— Това е вестта, която получих тази сутрин — отговори Джавълин. — Гродег вече пътува към устието на река Алдур, а хората на кралицата бродят из околностите и прибират всеки член на култа.
— Ще ни навреди ли, ако изтласкаме тези хора от Боктор?
— Можем да се справим, ваше величество — увери я Джавълин. — Може би ще се наложи да ускорим дипломирането на сегашния клас в академията и да прекъснем практиката им, но ще се справим.
— Много добре тогава, Джавълин — реши Порен. — Натоварете всички и ги изведете извън страната. Открийте всички членове на култа и ги разпръснете. Искам да бъдат изпратени на най-мизерните служби, който можете да измислите, и не искам да са на по-малко от петдесет левги един от друг. Не приемам никакви извинения, внезапни болести и никакви оставки. Дайте на всеки един работа и се погрижете да я върши. Искам всички поклонници на култа да напуснат Боктор до свечеряване.
— Това ще бъде удоволствие за мен, Порен — каза Джавълин. — О, онзи надракски търговец се е върнал от Яр Надрак и пак иска да говори с вас за пасажа на сьомгата. Изглежда, проявява траен интерес към риболова.
Глава 12
Изкачването на черекската флота по източната стена отне цели две седмици и крал Родар видимо се ядосваше при всяка стъпка на операцията.
— Знаеше, че това ще ни отнеме време, Родар — каза Се’недра, докато той пухтеше и псуваше. — Защо се ядосваш толкова?
— Защото корабите са на открито, Се’недра — отвърна той сприхаво. — Няма никакъв начин да ги скрием, докато не ги изкачат на върха. Тези кораби са ключът към успеха на цялата ни кампания и ако някой случайно се досети какво става, ще ни се наложи да се изправим срещу всички ангараки, а не само срещу тулите.
— Прекалено много се тревожиш — каза тя. — Чо-Хаг и Кородулин правят всичко, което е по силите им, а Закат и Таур Ургас си имат други грижи.
— Сигурно е прекрасно да си толкова спокойна, без значение какво става наоколо — каза той саркастично.
— Не бъди груб, Родар — отвърна тя.
Генерал Варана, облечен в помпозната си толнедранска мантия, се клатушкаше насреща им и по лицето му личеше, че се кани да им предложи нещо ново.
— Варана! — избухна Родар. — Защо не си облечеш униформата?
— Защото съм тук на неофициално посещение, ваше величество — отвърна спокойно генералът. — Толнедра запази неутралитет, ако си спомняте.
— Това е измислица и всички го знаем много добре.
— Необходима измислица, трябва да признаете. Императорът все още поддържа дипломатически отношения с Таур Ургас и Закат. Това ще стане невъзможно, ако някой зърне толнедрански генерал да се мотае тук в униформа.
Той направи кратка пауза.
— Ще се обиди ли ваше величество, ако направя едно предложение?
— Зависи от предложението — отвърна троснато Родар, но веднага промени тона си и се извини. — Извинявай, Варана. Това забавяне ме изнервя. Какво имаш предвид?
— Мислех си дали не е по-разумно да изтеглите командването на върха. Вероятно ще искате всичко да е наред, когато пристигне пехотата.
Крал Родар се втренчи в черекския кораб, закрепен на ръба на скалата, и заяви: