— Няма да се кача на такова нещо, Варана.
— Съвсем безопасно е, ваше величество — увери го Варана. — Аз самият се качвах няколко пъти вече. Дори лейди Поулгара пое нагоре тази сутрин.
— Поулгара би могла да полети, ако нещо се обърка — каза Родар. — Аз не притежавам нейните способности. Представяш ли си каква огромна дупка ще направя в земята, ако падна от такава височина?
— Алтернативата е изключително изморителна, ваше величество. Има няколко клисури, които се спускат от върха. Изравнихме ги малко, за да могат да се движат конете, но все пак са много стръмни.
— Няма да ми навреди, ако се поизпотя малко.
— Както желае ваше величество.
— Ще ти правя компания, Родар — предложи весело Се’недра.
Той й хвърли подозрителен поглед.
— И аз не се доверявам особено на машините — призна тя. — Щом се преоблека, можем да тръгнем.
— Искаш да го направим днес? — попита монархът с печален глас.
— Защо да отлагаме?
— Мога да измисля поне десетина причини.
Думата стръмни се оказа доста мека за това, което ги очакваше. „Отвесни“ щеше да е доста по-точно определение. Наклонът правеше язденето абсолютно невъзможно, но от двете страни на пътеката бяха опънати въжета, които им помагаха при изкачването. Облечена в къса дриадска туника, Се’недра сменяше ръцете си по въжето със сръчността на катеричка. Крал Родар обаче се придвижваше доста по-бавно.
— Моля те, престани да стенеш, Родар — каза му тя, след като се катериха около час. — Мучиш като болна крава.
— Това не е честно, Се’недра — изхриптя той и спря, за да попие потта от лицето си.
— Не си спомням да съм обещавала, че ще съм честна — отвърна тя с игрива усмивка. — Хайде тръгвай, че ни чака още много път.
Тя се обърна и измина още петдесет метра нагоре.
— Не мислиш ли, че си малко разсъблечена? — изпухтя той неодобрително. — Истинските дами не показват толкова много краката си.
— Какво ми е на краката?
— Голи са.
— Не бъди такъв моралист. Така ми е удобно, а в момента нищо друго няма значение. Идваш ли, или оставаш тук?
Родар изстена отново.
— Не е ли време за обяд вече?
— Току-що обядвахме.
— Така ли? Забравил съм.
— Ти очевидно забравяш за последното ядене още преди да са изчистили трохите.
— Това е природата на дебелия човек, Се’недра — въздъхна той. — Последното хранене е история. Това, което има значение, е следващото.
Родар погледа тъжно стръмните скали пред тях и изстена отново.
— Идеята беше изцяло твоя — напомни му тя безжалостно.
Когато стигнаха до върха, слънцето беше ниско на запад. Докато крал Родар почти припадаше, принцесата се огледа любопитно. Укрепленията, издигнати на върха, изглеждаха огромни и внушителни. Стените бяха от пръст и камъни и бяха високи около трийсет стъпки. През една отворена порта принцесата успя да види още няколко по-ниски стени, пред които имаше изкопи с остри копия и трънаци. Внушителни наблюдателници се издигаха на равни разстояния по крепостните стени, а зад тях се виждаха палатките на войниците.
Фортовете гъмжаха от мъже, чиито дейности вдигаха облаци прах. Група алгари в лъскави доспехи влезе бавно през портата на красивите си коне. Малко по-късно се появиха мимбратски рицари. На копията им гордо се вееха знамена, копитата на конете им чаткаха по земята — рицарите имаха вид на войни, които търсят град за разрушаване.
Огромните хаспели на ръба на скалите скърцаха и се огъваха под тежестта на черекските кораби. Малко встрани от укрепените стени флотата очакваше последното си придвижване на около петдесет левги преди да се спусне във водите на река Марду.
Придружена от Дурник и Барак, Поулгара се приближи, за да поздрави принцесата и проснатия на земята крал на Драсния.
— Как беше изкачването? — попита Барак.
— Отвратително — изпухтя Родар. — Някой да има нещо за ядене? Току-що стопих поне пет килограма.
— Не личи — каза Барак.
— Подобни усилия не ти се отразяват добре, Родар — каза Поулгара на задъхания монарх. — Защо си толкова упорит?
— Защото изпитвам ужас от височините — отвърна Родар. — Готов съм да се изкача още десет пъти по същия път, само и само да избегна висенето във въздуха. Мисълта за празното пространство под краката ми ме кара да настръхвам.
Барак се засмя.