— Ще ми дадете ли нещо за ядене? — попита Родар умолително.
— Малко студено пиле? — предложи Дурник и му подаде добре изпечена пилешка кълка.
— Къде намерихте това пиле? — попита Родар и нетърпеливо се нахвърли върху кълката.
— Тулите носеха няколко — обясни Дурник.
— Тули ли? — попита Се’недра изненадано. — Какво правят тук тули?
— Предават се — отвърна Дурник. — Няколко села се появиха през последната седмица. Пристигат, сядат пред изкопите и чакат да ги заловим. Много са търпеливи. Понякога минават дни преди някой да намери време да отиде да ги арестува, но това май не ги притеснява.
— Защо искат да ги арестувате? — попита Се’недра.
— Тук няма кролими — обясни Дурник. — Няма жертвеници и остри ножове. Очевидно това им се струва достатъчно, за да се подложат на риска да бъдат пленени. Прибираме ги и им даваме работа по укрепленията. Те са доста добри работници, ако има кой да ги наблюдава.
— Това безопасно ли е? — попита Родар с пълна уста. — Сред тях може да има шпиони.
— Знаем. Но обикновено шпионите са кролими. Тулите не са толкова умни за това, така че кролимите трябва сами да се заемат с тази работа.
Родар спря да яде от изумление.
— Пускате кролими в крепостта?
— Не е толкова опасно — каза Дурник. — Тулите ги разпознават. Оставяме ги сами да се справят с проблема. Обикновено ги завеждат до ръба на скалата и ги бутват. Някои тули смятат обаче, че не е много приятно да пускат кролими върху мъжете, които работят долу, затова ги отвеждат от другата страна, където няма да притеснят никого, ако паднат. Много съобразителни хора са тези тули. Можеш дори да започнеш да ги харесваш след известно време.
— Носът ти е изгорял, Се’недра — обърна се Поулгара към малката принцеса. — Не се ли сети да си сложиш някаква шапка?
— От шапките получавам главоболие — сви рамене Се’недра. — Малко тен няма да ми навреди.
— Трябва да се грижиш за вида си, скъпа — изтъкна Поулгара. — Няма да изглеждаш много величествена с обелен нос.
— Не се тревожи, лельо Поулгара. Ти би могла да оправиш нещата, нали? Знаеш какво имам предвид.
Се’недра размаха ръка, сякаш правеше вълшебство. Поулгара й хвърли леден поглед.
Черекският крал Анхег се приближи, придружен от широкоплещестия регент на Рива, и учтиво попита Родар:
— Добре ли мина изкачването?
— Какво ще кажеш за един удар в носа? — попита го на свой ред Родар.
Крал Анхег се разсмя.
— О, май не сме в добро настроение — констатира той. — Току-що получих добри новини, които би трябвало да те зарадват.
— Писмо? — попита Родар и се изправи тромаво.
Анхег кимна.
— Изпратиха го, докато ти правеше упражненията си по клисурата. Не можеш да си представиш какво става там.
— Е, да видим.
— Просто няма да повярваш.
— Анхег, изплюй камъчето.
— Ще получим подкрепления. Ислена и Порен са били доста заети през последните седмици.
Поулгара го погледна рязко.
— Знаеш ли — сподели Анхег, докато разгъваше писмото, — дори не знаех, че Ислена може да чете и пише, а сега виж какво става.
— Не бъди толкова тайнствен, Анхег — каза Поулгара. — Какво са измислили дамите?
— Доколкото разбирам, култът към Мечката се е държал малко непочтено след като сме заминали. Гродег е решил, че в отсъствието на мъжете ще може да завземе властта. Членовете на култа са проникнали в драснианските служби в Боктор, а самият Гродег е станал доста напорист във Вал Алорн. Сякаш отдавна са се подготвяли за това. Както и да е, Порен и Ислена обменили информация и когато разбрали колко близо е Гродег до властта и в двете кралства, Порен изгонила от Боктор всички членове на култа, а Ислена натоварила всички от Вал Алорн и ги изпратила в армията.
— Какво?!
— Не е ли впечатляващо?
По грубото лице на Анхег се плъзна усмивка.
— Най-хубавото е, че е успяла да направи това, което аз не бих могъл. Не се очаква жените да са запознати с подробностите около арестуването на жреци и благородници. Така че това, което би било огромна несправедливост от моя страна, сега ще бъде отдадено на нейното незнание. Ще трябва да се извиня на Гродег, разбира се, но ще бъде твърде късно. Привържениците му ще са вече тук и няма да имат реални основания да се върнат у дома.
Родар също се усмихна подличко.
— Как е реагирал Гродег?
— Бил е направо бесен. Предполагам, че Ислена лично е разговаряла с него. Поставила е въпроса така: или да се присъедини към армията, или да отиде в затвора.