— Засега не — отговори Чо-Хаг. — Само тули и мурги.
— Явно Закат държи много на Тул Зелик — добави Варана.
— Бих искал да знам нещо повече за него — каза Родар.
— Пратениците на императора докладват, че е чудесен човек — каза Варана. — Културен, благороден, много вежлив.
— Сигурен съм, че може да бъде и друг — възрази Родар. — Надраките са ужасени от него, а да уплашиш един надрак е нужно много.
— Докато остава в Тул Зелик, не ме интересува що за човек е — заяви Анхег.
Полковник Брендиг препускаше към тях от виещата се назад колона.
— Крал Фулрах моли да спрем колоната за почивка — докладва той, щом спря коня си.
— Пак ли? — ядосано викна Анхег.
— Вървим два часа, ваше величество — изтъкна Брендиг. — Походът в тази горещина и прах е много изтощителен за пехотата. Мъжете няма да са боеспособни, ако се преуморят от ходене.
— Спрете колоната, полковник — каза Поулгара на сендарския баронет. — По този въпрос можем да разчитаме на преценката на Фулрах. А ти недей да бъдеш толкова раздразнителен! — смъмри тя краля на Черек.
— Ще се сваря жив, Поулгара! — оплака се той.
— Опитай се да походиш пеш няколко мили — мило го посъветва тя. — Така ще получиш известна представа какво им е на пехотинците.
Анхег се смръщи, но не отвърна нищо.
Когато колоната спря, принцеса Се’недра дръпна юздите на потния си кон. Принцесата почти не говореше след случая с Адара. Ужасното чувство на вина за почти смъртоносното раняване на приятелката й я потискаше неимоверно и тя се затвори като в черупка — нещо изключително необичайно за нея. Тя свали сламената шапка, която й беше направил един пленник тул в крепостта и се вгледа в яркосиньото небе.
— Сложи си шапката, Се’недра. Не искам да получиш слънчев удар — каза Поулгара.
Се’недра покорно си сложи шапката, после посочи една малка точица високо в небето и каза:
— Той се връща.
— Ще ме извините ли? — каза генерал Варана и обърна коня си, за да се отдалечи.
— Това е нелепо, Варана — каза Родар. — Защо толкова упорито отказваш да признаеш, че той може да прави неща, в които не искаш да повярваш?
— Въпрос на принцип, ваше величество — отговори генералът. — Толнедранците не вярват във вълшебства. Аз съм от Толнедра, следователно не мога да приема, че съществуват. — Той се поколеба и добави: — Но трябва да призная, че неговата информация е учудващо точна, независимо как я получава.
От небето като камък се спусна голям ястреб и в последния миг разпери криле и кацна на земята пред тях.
Генерал Варана решително се обърна с гръб и се вгледа с интерес в безличния хълм, отдалечен на около пет мили.
Ястребът започна да губи облика си и да се променя още докато сгъваше криле.
— Пак ли спирате? — ядосано попита Белдин.
— Войската трябва да почине, вуйчо — отвърна Поулгара.
— Това не е неделна разходка, Поул. — възрази Белдин и започна да се чеше под мишницата и да псува.
— Какво ти е? — попита загрижено Поулгара.
— Кокошинки — изсумтя той.
— Откъде ги пипна?!
— Посетих някои птици да ги питам дали не са забелязали нещо. Май ги хванах в гнездото на лешоядите.
— Бил си при лешоядите?
— Не са чак толкова лоши, Поул. Освен това изпълняват важна работа в природата, а малките им са много сладки. Лешоядката попаднала на умрял кон на двадесет левги южно оттук. Отидох да погледна. Насам идва колона мурги.
— Колко са? — бързо запита генерал Варана, все още с гръб към тях.
— Около хиляда. Напредват бързо. Вероятно ще пресекат пътя ви утре сутринта.
— Няма какво толкова да се притесняваме от хиляда ангарака — каза крал Родар намръщено. — Не и от толкова малка армия. Но какъв смисъл има да жертваш хиляда души? Какво иска да постигне Таур Ургас? — Той се обърна към Хетар. — Можеш ли да препуснеш напред и да помолиш Кородулин, Мандорален и баронът да се присъединят към нас? Мисля, че трябва да съберем съвета.
Хетар кимна и пришпори коня си напред към проблясващите доспехи на мимбратските рицари в началото на колоната.
— Имаше ли и кролими с мургите, вуйчо? — попита Поулгара гърбушкото.
— Нямаше, освен ако не са се били скрили. Все пак не се застоях много. Не исках да се издам.
Генерал Варана изведнъж реши да престане да изучава отсрещните хълмове и обърна коня си, за да се присъедини към тях.