— Колко има до Тул Марду? — обърна се Се’недра към Барак.
Едрият мъж подръпна брадата си и се загледа надолу по реката.
— Един ден до бързеите и един ден да пренесем корабите покрай тях. После още два дни.
— Четири дни — промълви тя.
Той кимна.
— Искам вече всичко да е свършило.
— Всичко с времето си, Се’недра — каза той. — Всичко с времето си.
Глава 15
Корабите бяха ужасно претъпкани, макар че едва половината войска успя да се натовари на тях. Алгарски конници и мимбратски рицари патрулираха по бреговете, а череките гребяха надолу по реката към бързеите. Пехотните части, които не се побраха на корабите, яздеха на свободните коне.
Хълмистите тулски пасища се простираха от двете страни на реката. Дългите заоблени склонове бяха покрити с изгоряла от слънцето трева. Покрай реката нарядко имаше горички от кривите смърчоподобни дървета, с които бяха покрити ниските предпланини. До самата вода имаше върбови и къпинови гъсталаци. Небето продължаваше да е безоблачно. Жегата беше все същата, макар че изпаренията от реката овлажняваха достатъчно въздуха и донякъде облекчаваха измъчените от безводието в каменистата равнина хора и коне. Местността беше непозната, така че конниците, патрулиращи по бреговете, бдяха внимателно, постоянно готови да сграбчат оръжието.
След поредния широк завой видяха пред себе си побелялата от пяна вода в бързеите. Барак завъртя кормилото на големия си кораб и пристана до брега.
— Време е да слезем и да повървим — каза той.
Близо до носа на кораба беше възникнал спор. Крал Фулрах протестираше високо срещу решението неговите товарни коли с припаси да бъдат оставени до бързеите.
— Не съм ги карал чак дотук, за да ги оставя — заяви той с нехарактерна разгорещеност.
— Ще отнеме много време да ги пренесем — възрази Анхег. — Ние бързаме, Фулрах. Трябва да закарам корабите си до Тул Марду преди мургите и малореанците да се усетят какво правим.
— Ама нямаше нищо против да са с нас, когато беше гладен и жаден в долините, нали! — сърдито му кресна Фулрах.
— Това беше тогава. Сега е друго. Трябва да запазя корабите си.
— Аз пък ще запазя колите си.
— Нищо няма да им се случи, Фулрах — каза помирително Родар. — Трябва да побързаме, а твоите коли не могат да се движат достатъчно бързо.
— Ако някой дойде и ги подпали, много ще изгладнееш, преди да се доберем до крепостите, Родар.
— Ще оставим хора да ги охраняват, Фулрах. Бъди разумен. Прекалено много се притесняваш.
— Все някой трябва да мисли. Вие, алорните, явно забравяте, че боят е само половината война.
— Стига си се държал като баба, Фулрах — грубо го сряза Анхег.
— Не желая да отвръщам на последните ти думи, Анхег — каза ледено Фулрах, обърна се и се отдалечи.
— Какво му стана? — невинно попита кралят на Черек.
— Анхег, ако не се научиш да си затваряш устата, ще трябва да я запушим — изръмжа Родар.
— Мислех, че сме дошли да се бием с ангараките — каза Бранд. — Да не би правилата да са се променили?
Гневната разправия между кралете разтревожи Се’недра и тя отиде при Поулгара да сподели притесненията си.
— Не е чак толкова страшно — отвърна тя. — Предстоящата битка ги прави малко заядливи, това е всичко.
— Но те са мъже, обучени войни! — възрази Се’недра.
— Какво общо има това? — попита Поулгара.
Принцесата не можа да измисли отговор.
Пренасянето покрай бързеите мина безпрепятствено и корабите бяха спуснати отново на вода под кипящата бяла пяна късно същия следобед. Се’недра беше вече буквално болна в резултат на непоносимото напрежение. Настъпваше кулминацията на всички тези месеци, през които беше събирала армията си и бе пътувала на изток. След два дни щяха да атакуват стените на Тул Марду. Сега ли беше подходящият момент? Всъщност беше ли наистина необходимо? Не можеше ли просто да заобиколят града и да избегнат битката? Въпреки че алорнските крале я уверяваха, че градът трябва да бъде превзет, колебанията на Се’недра нарастваха с всяка измината миля. Ами ако това е грешка? Застанала на носа на кораба на Барак, принцесата се самоизмъчваше с тези въпроси, загледана в широката, лъкатушеща през тулските пасища река.
Най-накрая вечерта на втория ден Хетар пристигна в галоп, спря коня си на северния бряг на реката и помаха с ръка. Барак завъртя кормилото и приближи кораба до брега.