— Яга, тор гохек вилта. — Това беше дрезгавият шепот на Релг. — Ка так. Веед!
— Е? — попита Поулгара. Едната й вежда бе леко вдигната.
— Не мога да разбера какво казват — безпомощно сви рамене Се’недра. — Говорят на улгоски.
Внезапно от амулета се чу сподавен стон, който беше бързо прекъснат.
— Мисля, че… май убиха някого — каза Се’недра с разтреперан глас.
— Значи е започнало — каза доволно Анхег.
Се’недра пусна амулета. Не можеше повече да слуша как мъжете умират в тъмнината.
Зачакаха.
Внезапно се чу писък, изпълнен с ужасяваща агония.
— Това е! — обяви Барак. — Това е сигналът! — И извика на хората си: — Вдигай котва!
Под високите тъмни стени на Тул Марду лумнаха два огъня, около тях сновяха неясни фигури. В същия момент задрънчаха тежки вериги и се чу скрибуцането на широката врата. Тя се спускаше надолу, за да се превърне в мост над тесния северен канал на реката.
— По местата! — изрева на екипажа си Барак и завъртя кормилото, за да насочи кораба към бързо спускащия се мост.
На върха на стените се появиха още факли, някъде отчаяно заби камбана.
— Успяха! — възкликна развълнувано Анхег и ликуващо започна да тупа Родар по гърба. — Наистина успяха!
— Разбира се, че ще успеят — отвърна тържествуващо Родар. — Не ме удряй толкова силно, Анхег. Лесно ми излизат синини.
Повече нямаше нужда да се пази тишина и след знака на Барак от флотилията се понесе мощен рев. Пламнаха факли и лицата на струпалите се по перилата войници се осветиха в бакъреночервено.
Внезапно на двадесетина метра от кораба на Барак нещо падна със силен плясък във водата и заля всички на палубата с порой пръски.
— Катапулт! — викна Барак и посочи към стените. Машината беше закрепена на върха с множество подпори и приличаше на огромно хищно насекомо. Дългата изхвърляща греда вече се накланяше назад, за да запрати още един камък срещу приближаващата флотилия. Дъжд от стрели посипа върха на стената и машината замря. Група драснианци, които можеха да бъдат лесно разпознати по дългите им копия, завладяха позицията.
— Внимавайте! — изрева един от тях към струпалите се в подножието на стената войници. Катапултът се килна надолу и се строполи с трясък на камъните.
По сваления мост се чу конски тропот и мимбратските рицари нахлуха в града.
— Щом се привържем към моста, искам вие с принцесата и другите дами да отидете на северния бряг — нареди кратко Родар на Поулгара. — Да бъдете по-далеч. Боят може би ще продължи цяла нощ и няма смисъл да се излагате на опасности.
— Добре, Родар — съгласи се Поулгара. — Ти също недей да правиш глупости. Нали знаеш, че си доста голяма мишена.
— Ще се оправя, Поулгара. Не искам да пропусна това — каза той и се засмя с неочакван момчешки смях. — От години не съм се забавлявал толкова.
Поулгара само го погледна и каза:
— Мъже!
Тонът й изразяваше всичко.
Охрана от мимбратски рицари ескортира дамите и Задача на около хиляда метра нагоре по течението до едно скалисто заливче на северния бряг, далеч от конниците, устремени към обсадения град. Пясъчният бряг беше леко полегат. От трите страни заливчето беше защитено със стръмни, обрасли с трева склонове. Ковачът Дурник и Олбан бързо опънаха палатката, запалиха огън и се качиха на склона да наблюдават битката.
— Всичко върви според плана — докладва Дурник след малко. — Корабите се подреждат борд до борд в южния канал. Щом преметнат дъските, войската от южния бряг ще може да мине.
— Можеш ли да видиш дали хората вътре вече са завзели южната врата? — попита Олбан.
— Не. Там се води бой.
— Какво не бих дал да съм там! — въздъхна Олбан.
— Ще останеш, където си, млади момко — строго каза Поулгара. — Ти сам избра да бъдеш телохранител на кралицата на Рива и не можеш да скочиш и да хукнеш натам, където има по-интересни събития.
— Да, лейди Поулгара — отвърна сконфузен младият риванец. — Аз само…
— Само какво?
— Искам само да знам какво става, това е. Баща ми и братята ми са в центъра на боя, а аз трябва да стоя тук и да гледам.
Изведнъж над стените се извисиха огромни пламъци, които хвърлиха червеникави отблясъци към реката.