— Огън! — изрева старият моряк.
Със силен трясък катапултите запратиха във висока дъга пламтящите гърнета и смъртоносното им съдържание към обсадните машини на врага. Гърнетата се пръснаха и лумна огън, който погълна малореанските катапулти.
— Добър изстрел — отбеляза Анхег професионално.
— Детска игра — сви рамене Барак. — Всъщност неподвижната мишена на брега не е голямо предизвикателство.
Той хвърли поглед назад. Лодките на Грелдик се приближаваха, за да обсипят малореанците с още стрели. Катапултите по палубата на брадатия му приятел стояха в пълна готовност.
— Изглежда, малореанците не са по-умни от мургите. Никога ли не им минава през ума, че и ние можем да ги обстрелваме?
— Това е общ ангаракски недостатък — отговори Анхег. — Пък и Торак никога не е насърчавал творческия начин на мислене.
Барак погледна замислен братовчед си.
— Знаеш ли за какво си мисля, Анхег? За цялата тази бъркотия, която предизвика в Рива, за това дали е редно Се’недра да предвожда армията. Искам да кажа, че според мен не беше съвсем искрен. Твърде интелигентен си, за да се запъваш за нещо толкова маловажно.
Анхег примигна бавно.
— Не се учудвам, че те наричат Анхег Хитреца — подсмихна се Барак. — За какво беше всичко това?
— Заради Бранд — ухили се кралят на Черек. — Той е този, който би спрял Се’недра, ако му бях дал възможност. Риванците са много консервативни, Барак. Взех страната на Бранд и се заех с формулирането на доводите. Но после, когато и аз отстъпих, той нямаше на какво да се опре.
— Беше много убедителен. За момент си помислих, че говориш сериозно.
— Благодаря — отговори черекският крал с подигравателен поклон. — Ако имаш лице като моето, лесно е да убедиш хората да си мислят за теб най-лошото. Намирам това за много полезно от време на време. А, ето ги и алгарите.
Той посочи хълмовете зад горящите малореански обсадни машини. Огромни тълпи ездачи се спускаха на талази от хребета, за да връхлетят като вълча глутница обърканите малореанци.
— Бих искал да знам какво става в Тул Марду — въздъхна Анхег. — Но не мисля, че някога ще разберем.
— Няма големи шансове — съгласи се Барак. — Накрая всички ще потънем.
— Но ще повлечем и много малореанци с нас, нали, Барак?
Отговорът на Барак беше злорадо хилене.
— Не съм очарован от идеята да се удавя — каза Анхег и се смръщи.
— Може да се окажеш късметлия и да получиш стрела в корема.
— Благодаря — каза горчиво Анхег.
Около час по-късно, след като повече от три ангаракски позиции бяха унищожени, брегът стана мочурлив, после се превърна в море от тръстики и блатни растения. По заповед на Анхег завързаха един сал с дърва за някакъв дънер и го запалиха. Щом огънят се разгоря, изсипаха в пламъците няколко ведра зеленикави кристали. В синьото небе се издигна огромен стълб зелен пушек.
— Надявам се Родар да забележи това — намръщи се кралят на Черек.
— Ако той не успее, алгарите ще го видят — отговори Барак. — Те ще му съобщят.
— Само се надявам да има достатъчно време, за да се оттегли.
— Аз също — каза Барак. — Но както сам каза, вероятно никога няма да узнаем.
Крал Чо-Хаг, предводителят на Алгария, яздеше до Кородулин, краля на Арендия. Мъглата почти се беше вдигнала и бе останала само лека мараня. Наблизо магьосниците близнаци Белтира и Белкира, изтощени от положените усилия, седяха гръб до гръб на земята. Главите им бяха клюмнали, гърдите им се повдигаха ритмично. Чо-Хаг потръпна при мисълта какво можеше да се случи, ако двамата старци не бяха тук. Ужасните илюзии на кролимите, които се появиха от земята точно преди бурята, бяха всели ужас в сърцата и на най-смелите войни. А после и оглушителната буря, която се стовари върху армията, и накрая задушаващата мъгла. Двамата магьосници с приветливи лица обаче посрещнаха и овладяха последователно всяка атака на кролимите със спокойна решителност. Сега предстоеше сблъсъкът с мургите и беше време за оръжие, а не за магьосничество.
— Бих им позволил да се приближат още малко — посъветва Чо-Хаг с тихия си глас, докато двамата с Кородулин наблюдаваха истинското море от мурги, които напредваха срещу разгърнатите редици на драснианските копиеносци и толнедранските легионери.