Агентът съзря сенките им през стъклото, видя как мъжът и жената излизат, залитайки, от спирката. Жената отчаяно се отбраняваше и се опитваше да се отскубне от ръцете му, които стискаха гърлото й. Агентът не можеше да се колебае повече. Притича с леки, безшумни стъпки през снега с високо вдигнат пистолет в дясната ръка, готов да действа с него, но изведнъж безшумно се свлече, щом Рейнолдс, предупреден от възгласа на момичето, се извърна в последния момент и с лакът го удари в слънчевия сплит. В мига, когато агентът се сгромолясваше, Рейнолдс стовари саблен удар с ръба на ръката си по врата му. Бяха му достатъчни няколко секунди, за да вземе палката — брезентов маркуч, пълен с оловни сачми, и да напъха мъжа в трамвайната спирка. После хвана момичето за ръка и го поведе по улицата.
Юлия трепереше силно и Рейнолдс я загледа изненадан в почти пълната тъмнина в будката на нощния пазач. В тясното пространство, където се бяха подслонили от снега и от студения, режещ вятър, те се чувстваха доста комфортно. Дори през палтото той усещаше топлината на раменете й, опрени до неговите. Протегна ръка към нейната, но Юлия я отдръпна като опарена. Когато преди десет минути се приютиха тук, тя беше свалила ръкавицитие си, за да разтрие премръзналите си ръце.
— Какво става? Какво ви е? — Гласът на Рейнолдс прозвуча загрижено. — Замръзнахте ли?
— Не знам, а да… знам. Не ми е студено — тя отново потръпна, — това е заради вас. Вие сте толкова безчовечен. Винаги съм се страхувала от хора, които са жестоки и безчовечни.
— Страхувате се от мен? — Гласът на Рейнолдс прозвуча недоверчиво и изненадано. — Мое скъпо дете, няма да позволя и косъм да падне от главата ти.
— Не ме наричайте дете! — извика момичето в изблик на възмущение, после спокойно, с тих глас добави: — Зная, че няма да ми направите нищо лошо.
— Тогава какво, по дяволите, предполагате, че съм в състояние да направя?
— Нищо, там е цялата работа. Вълнува ме не това, което правите, а което не правите, което не показвате. Вие не показвате чувствата си, нито интереса и отношението си към това, което ви заобикаля. О, да, вие се интересувате само от работата си, но методите, с които си служите, не ви интересуват. За вас е достатъчно единствено добре да изпълните задачата си. Графа каза, че такива като вас са само машини, автомати, програмирани да извършват определени действия, но без всякакъв признак на индивидуалност. Каза, че вие сте единственият човек, когото познава и който от нищо не може да се изплаши, а той се страхува от хора, които не се плашат. Представяте ли си Графа уплашен?
— Представям си — промълви Рейнолдс учтиво.
— И Янчи каза същото. Обясни, че вие не сте нито морален, нито неморален, че сте просто аморален, с известни условни, пробритански, антикомунистически реакции, които в самата си същност са без всякакъв смисъл. Той каза, че да убиете или не — за вас е въпрос на хладнокръвно решение; че вие сте също като други стотици млади хора, каквито е срещал в НКВД, в SS или в други подобни организации; мъже, които слушат и изпълняват сляпо, които убиват, без да се замислят дали това е добро или зло. Единствената разлика, каза баща ми, е, че вие никога не убивате безпричинно, но само това е отликата.
— Имам приятели навсякъде, където съм бил — защити се Рейнолдс.
— И тук ли? Вие разбирате ли какво имам предвид? Вие завързахте и натикахте един мъж в шкафа на хотелската стая, оставихте го да се задушава там със запушена уста. Може и да се е задушил. Ударихте жестоко друг човек и го оставихте в безсъзнание да премръзне до смърт в снега. Това се случи само преди двайсетина минути. Вие…
— Първия спокойно можех да го убия, не забравяйте, че държах в ръката си пистолет със заглушител. А мислите ли, че ако вторият беше успял да ме хлопне с палката, нямаше да ме остави да измръзна до смърт? Аз само взех палката му и не го ударих.
— Всичко това са празни думи, думи без стойност… Най-лошото е онова, което сторихте на бедния стар човек. Вас никак не ви е грижа какво ще стане, само и само да го върнете в Англия, така ли е? Той мисли, че съпругата му умира, а вие го измъчвате, въпреки че е почти обезумял от скръб, грижи и изтощение. Вие му внушавате да повярва, че ако не дойде с вас, ще бъде неин убиец. Защо господин, Рейнолдс, защо?
— Вие знаете защо. Защото аз съм гаден, противен, аморален, безчувствен автомат, по-лош от чикагски гангстер и върша всичко, което ми наредят. Вие току-що го казахте, нали?