Първия ден от битката обаче не бе протекла особено добре. Светлите им братовчеди бяха успели да си намерят съюзници, а и досадният им драконов ездач бе направил достатъчно поразии. Черната некромантия на Раксмаил бе спасила нещата, но после той бе сторил глупостта да отиде да се бие с досадния ездач.
— Вижте! — внезапно каза един от черните елфи и всички погледнаха накъдето сочеше пръста му.
Пред тях някои от парчетата лед се стапяха на отвратителна черна течност, която се стече в една обща тъмна локва. Локвата забълбука и закипя, сетне течността в нея се издигна и се оформи като злокобен силует. Червените му очи проблеснаха за миг, след което пред смаяния поглед на благородниците се появи барон Раксмаил.
— Липсвах ли ви?
Готлиб внимателно кацна сред дърветата, където стояха загрижени елфи с пребледнели лица, след които и крал Леседил. Не бяха малко и кентаврите, че дори и джуджетата и орките, самия Орджа чакаше ледения дракон с широко отворени очи.
— Викнете лечители! — изрева Готлиб, когато кацна. Лапите му нежно поставиха Райлин на тревата. Кръвта бликаше от страшната рана на стомаха му, той се гърчеше и стенеше от болка, облян в студена пот.
Леседил вече се бе погрижил за лечителите — високи, стройни жени елфи, облечени във фини светлосини роби. Те се появиха като сенки и поставиха раненият на носилка от сплетени листа, след което го отнесоха нанякъде.
— Спасете го! — извика Готлиб. Никой не отговори. Леденият дракон помълча за миг, сетне нададе такъв рев, че всички звуци в Гората на Сънищата замлъкнаха, а армията на Раксмаил от другата страна се разтрепери.
— Какво стана? — попита Орджа. — Изглеждаше ми, че господарят елф нанесе успешен удар срещу противника си.
Готлиб погледна орка и изсъска.
— Това и направи — отговори той. — Райлин се би смело като лъв и спечели битката срещу онзи омразен червей. Но когато го прободе, не стана нищо. Раксмаил се засмя и…
Драконът наведе глава и от дъха му тревата под нозете му се заскрежи.
— Тъмна магия — чу се гласът на стария Оракул. Жената се бе появила от сенките. — Прокълнатия умело пази своя избраник. Райлин не трябваше да влиза в битка с него.
— Ти! — Готлиб я погледна и разпери криле. — Ти знаеш бъдещето. Ще живее ли моят ездач!
Оракула погледна дракона, сетне прошепна.
— Съдбата му не е решена, още. Уменията на лечителите ще решат това.
Драконът се сви, като ударен. Не можеше да приеме, че господарят му може да изчезне.
— Имате обаче и други грижи — продължи Оракула, — барон Раксмаил оцеля от падането.
Готлиб изрева.
— Какво? Та аз го направих на парчета!
— Дори и това не може да спре магията на Черната Сянка — рече Оракула. — Баронът е тук и на следващия ден несъмнено ще прегрупира армията си, а може да извика и още подкрепления от покорените градове.
— Без Райлин ние ще загубим — тежко рече крал Леседил и подпря челото си с една ръка, — това е катастрофа.
— Има един начин — тихо каза Орджа, — но няма да ви е лесно.
— Казвай — отговори Леседил.
— Трябва да напуснете Гората — отвърна Дъч, който стоеше наблизо, дъвчейки тютюн.
Орджа кимна.
— Това е невъзможно — отвърна Леседил, — пазим тази Гора от хиляди години. Не можем да я оставим на злите си събратя.
— Тогава всички ще умрем — отвърна Дъч.
— Джуджето и оркът говорят истината — потвърди и Оракула.
— Вие не разбирате — повиши глас Леседил и започна да трепери, — тези дървета, тези треви и цветя тук. Те са уникални! Не можем да ги оставим!
— Няма — чу се мъдрият глас на кентавъра Вотмос, който също бе приближил. — Ние, кентаврите, ще вземем семенца от всеки цвят, от всяко дръвче. Когато това свърши, ще си направим друга Гора. И дори може да се върнем в тази.
Леседил се олюля и се огледа наоколо, към другите светли елфи, с които се съветваше. В очите на някои от тях проблясваха сълзи.
— Нямаме избор — продума един от тях.
Кралят притвори очи.
Райлин отвори очи и понечи да се изправи, но изпъшка и силна болка прониза стомаха му. Елфът се отпусна назад безсилно и се огледа да види къде се намира. Беше в нещо като шатра от листа, а въздухът наоколо бе уханен и успокояващ.
— Стой мирен — чу мек глас и се обърна леко по негова посока. Пред него стоеше красиво елфическо момиче, облечено в тъмносиня роба. Лечителка, позна Райлин.
— Какво стана? — попита той. — Къде е Готлиб?
— Драконът ти е добре, но ти беше ранен — рече лечителката. — Погрижихме се за раните ти, но трябва да почиваш.
— Н-не мога — поклати глава Райлин и отново се опита да стане. Лечителката го бутна обаче отново назад.