Инквизиторът вдигна Келсайър във въздуха и обяви със стържещ глас:
— Келсайър, Оцелелият от Хатсин. — Обърна се към Вин. — И… ти. Търсех те. Ще помогна на този тип да умре бързо, ако ми кажеш кой е благородникът, от чиито чресла си се пръкнала на този свят, мелезче.
Келсайър се закашля, мъчеше се да си поеме въздух, докато се бореше с вкопчените във врата му пръсти. Инквизиторът го погледна със стоманените си очи. Келсайър се закашля отново, сякаш се мъчеше да каже нещо, и завладян от любопитство, инквизиторът го доближи до себе си.
Ръката на Келсайър се стрелна и стъкленият кинжал се заби в шията на инквизитора. Докато мъжът с черно расо се олюляваше, Келсайър стовари ръба на дланта си върху предмишницата му и костта се строши с хрущене. Инквизиторът го изпусна и Келсайър рухна на мраморния под, споходен от нов мъчителен пристъп на кашлица.
Пое си дъх на болезнени пресекулки и изгледа ядосано Вин.
— Казах да бягаш! — изхриптя и й подхвърли нещо.
Вин се протегна да улови подхвърлената кесия, но тя изведнъж подскочи и литна стремително към нея. Вин с изненада осъзна, че Келсайър не й хвърля кесията, а я мята по нея.
Кожената торбичка я блъсна в гърдите. Тласната от аломантичната сила на Келсайър, Вин отлетя назад — покрай двамата изненадани инквизитори — и се свлече при вратата, хлъзна се по гладкия мрамор.
Огледа се замаяно. В другия край Келсайър вече се надигаше. Главният инквизитор обаче не изглеждаше особено обезпокоен от щръкналия в шията му кинжал. Другите двама бяха застанали между нея и Келсайър. Единият бавно се извърна към нея и Вин улови смразяващия му нечовешки поглед.
— Бягай! — Думата отекна в сводестата стая. И този път, най-сетне, стигна до ума й.
Вин се изправи с трескаво дращене — страхът бързо я завладяваше, крещеше в нея, подканяше я да действа. Тя се шмугна през отворената врата, без да знае дори дали е същата, през която бяха влезли. Стиснала кесията на Келсайър, Вин разпали желязо и затърси трескаво някаква котва по коридора.
„Трябва да се измъкна!“
Улови първия къс метал, който видя, и Дръпна. Краката й се откъснаха от земята и тя се стрелна по коридора е необуздана скорост. Ужасът й помагаше да изгаря желязото още по-бързо.
Внезапно се люшна и всичко се завъртя. Удари се в земята под неочакван ъгъл — с главата напред в гладкия камък — и остана да лежи замаяно. Какво беше станало? Кесията… някой я беше Притеглил, бе използвал метала вътре, за да я дръпне рязко назад.
Обърна се и видя тъмна фигура да се носи след нея по коридора. Инквизитор. Той се приземи на няколко крачки от нея и спокойно тръгна напред. Лицето му беше безстрастно.
Вин разпали калай и пютриум, за да прочисти ума си и да овладее болката. После Тласна две монети към Инквизитора.
Той вдигна ръка и монетите застинаха във въздуха. Тласъкът на Вин внезапно я отметна назад и тя се затъркаля по каменните плочи, пързаляше се по гладката им повърхност.
Когато най-сетне спря, първото, което чу, бе звънът на монети върху мраморния под. Разтърси глава, усетила поне десетина нови ожулвания по тялото си. Инквизиторът прекрачи разпръснатите монети и тръгна към нея със спокойна походка.
„Трябва да се измъкна оттук!“ Дори Келсайър се страхуваше да се изправя срещу инквизитор. Щом той не можеше да се справи, какви шансове имаше тя?
Никакви. Захвърли кесията, скочи и се мушна през първата врата, която й се изпречи пред очите.
Озова се в пусто помещение със златен олтар в центъра. Освен него имаше четири високи метални свещника и множество религиозни принадлежности, заради които стаята изглеждаше тясна и претрупана.
Обърна се и Притегли един свещник — спомни си, че Келсайър бе направил същия трик малко по-рано. Инквизиторът пристъпи в помещението, вдигна ръка с почти радостен жест и издърпа свещника от нейната с лишено от видимо усилие аломантично притегляне.
„Колко е силен!“ — помисли тя ужасено. Вероятно балансираше, като Теглеше стойките на фенерите зад себе си. Но силата на неговото Желязно теглене бе много по-голяма от тази, която Келсайър й бе демонстрирал и в най-добрите си моменти.
Вин скочи и се Притегли леко нагоре и над олтара. При вратата инквизиторът посегна към една купа, положена на невисок постамент, и Притегли отвътре шепа малки метални триъгълници. Острите им ръбове срязаха дланта му на десетки места. Без да обръща внимание на раните, той вдигна окървавената си ръка.
Вин извика изплашено и се скри зад олтара тъкмо когато металните триъгълници профучаха над кея и се забиха в стената отзад.
— Няма къде да избягаш — произнесе инквизиторът с дрезгав глас. — Ела с мен.