„Ти го направи — напомни си. — Когато стана лейди Валет. Като лейди Валет показа съвсем различна своя страна“.
Разпали още малко пютриум, за да изкачи северното стълбище. Остави го да гори, докато стигна горната площадка, след това приглуши огъня. Келсайър бе казал, че не бива да оставя разпалени метали за твърде дълго, за да не направи тялото си зависимо от аломантичните им свойства.
Тя си пое дъх — изкачването на стъпалата се оказа трудно дори с помощта на пютриум — и тръгна към библиотеката.
Сейзед се бе навел над някаква книга и се взираше в редовете през кацнали на носа му очила.
Вин спря до вратата и загледа човека, който й бе спасил живота. Изглеждаше напълно погълнат от заниманието си: взираше се в дебелата книга пред себе си, после си записваше нещо в тефтера.
— Ти си аломант — тихо каза тя.
Сейзед остави писалката и се обърна.
— Какво ви кара да мислите така, господарке Вин?
— Бързината, с която стигна до Лутадел.
— Лорд Реноа има отлични коне. Наистина са много бързи.
— Откри ме в двореца — продължи тя.
— Господарят Келсайър ме беше осведомил за плановете си и предположих — съвсем правилно, — че сте го проследили. Извадих късмет, че ви открих, макар че ако бях закъснял още малко, щеше да е късно.
Вин се намръщи.
— Уби инквизитор.
— Тъй ли? — попита спокойно Сейзед. — Не, господарке. Необходима е доста по-голяма сила от моята, за да убиеш някое от тези чудовища. Аз само… му отвлякох вниманието.
Вин се поколеба. Защо Сейзед избягваше прекия отговор?
— Добре де, аломант ли си, или не?
Той се усмихна и посочи стола до себе си.
— Моля, седнете, господарке Вин.
Тя седна, с гръб към лавицата с книги, и Сейзед попита:
— И какво ще си помислите, ако ви кажа, че не съм аломант?
— Че лъжеш.
— Досега лъгал ли съм ви?
— Най-добрите лъжци са тъкмо тези, които през повечето време говорят истината.
Сейзед се усмихва и я погледна над очилата.
— Права сте. И все пак какви доказателства имате, че съм аломант?
— Нещата, които направи, са по силите само на аломант.
— Така ли? Мъглородна само от два-три месеца, а вече знаете всичко, което е възможно на този свят?
Вин се поколеба. До съвсем скоро не знаеше нищо за аломантията. Може би на света имаше и други неизвестни за нея сили.
„Винаги има поне още една тайна“. Думи на Келсайър.
— Добре де — рече бавно. — Какво по-точно означава Пазител?
Сейзед се усмихна.
— Това вече е по-разумен въпрос, господарке Вин. Пазителите са… хранилища. Ние… помним разни неща, за да могат да бъдат използвани в бъдеще.
— Като религиите — рече Вин.
Сейзед кимна.
— Да. Религиозните вярвания са тъкмо моята специалност.
— Но помниш и други неща, нали?
Сейзед кимна.
— Какви? — попита тя.
— Ами… — Сейзед затвори книгата, над която работеше. — Езици например.
Вин едва сега позна изрисуваната със странни знаци корица.
— Това е книгата, която взех от онзи олтар! Защо е у теб?
— Намерих я, докато ви търсех — обясни терисецът. — Написана е на много древен език, език, който не се използва от хиляди години.
— Но ти го знаеш?
Сейзед кимна.
— Да. Достатъчно, за да я преведа. Поне така се надявам.
— И… колко още езици знаеш?
— Сто седемдесет и два — отвърна Сейзед. — Повечето от тях, като кхленийския, вече не се говорят. Причина за това е движението за обединение от пети век, основано от лорд Владетеля. Езикът, който сега говорят народите, е всъщност далечен диалект на териския — езика на моята родна страна.
„Сто седемдесет и два?!“
— Това е… невъзможно. Човек не може да запомни толкова много езици.
— Човек — да. Но не и Пазител. Това, което върша, е сходно с аломантията, макар да не е същото. Вие черпите сила от металите. Аз… ги използвам, за да съхранявам познание.
— Как?
Сейзед поклати глава.
— Може би някой друг път, господарке. Моят народ… ние предпочитаме да пазим тайните си. Лорд Владетеля ни преследва със забележителна, неотклонна страст. Ние не сме толкова опасни, колкото Мъглородните — но въпреки това той игнорира аломантите и си е поставил за цел да ни изтреби. Заради нас е намразил целия териски народ.
— Намразил ви е? — повтори Вин. — Че към вас се отнасят много по-добре, отколкото към нещастните скаа. Имате уважавана професия.
— Това е вярно, господарке — съгласи се Сейзед. — Но в известен смисъл скаа са доста по-свободни от нас. Повечето терисци от съвсем малки се обучават за стюарди. Популацията ни се топи, а развъдните инспектори на лорд Владетеля следят строго да нямаме поколение. Нито един терисец не може да създава семейство и да отглежда свои депа.