„Сейзед е прав — помисли си Вин. — За малко да загина при онова стълкновение в двореца, но пък промените при Келсайър са положителни“.
— Решихме тази седмица да проведем срещата тук — каза Доксон. — Тъй като вие двамата участвате доста рядко.
— Много мъдро от ваша страна, приятелю Доксон — отвърна лорд Реноа. — Но нямаше нужда да си правите труда. Справяме се отлично…
— Не — прекъсна го Вин. — Не се справяме отлично. Някои от нас имат нужда от информация. Какво става с нашата група? Как върви наемането на войници?
Реноа я погледна недоволно, но Вин го игнорира.
„Че той не е истински благородник — помисли си. — Член е на групата, като всички останали. Моето мнение е също толкова важно, колкото неговото! Сега, когато слугите ги няма, мога да говоря свободно“.
Келсайър се засмя.
— Ако не друго, затвореният живот със сигурност я е направил по-приказлива.
— Вин, има хора, които щяха да завидят на настоящия ти живот — каза Бриз.
— Да, ако не са с всичкия си — изсумтя тя.
— О, повечето от тях са благородници — посочи Келсайър. — Така че, да, доста са смахнати.
— Да говорим за операцията — настоя Вин. — Какво става?
— Наемането на войници върви твърде бавно — призна Доксон, — Но темповете се подобряват.
— Келсайър, може би ще се наложи да поемем някои рискове, за да ускорим процеса — отбеляза Йеден.
„Още една промяна“ — помисли си тя, забелязала вежливите обноски на Йеден. Беше облякъл по-изтънчени дрехи — не беше още истински джентълмен като Доксон или Бриз, но сюртукът и панталоните му бяха с по-добра кройка и отдолу се показваше чиста риза с лъскави копчета.
— Това няма да ни помогне особено — възрази Келсайър. — За щастие Хам върши отлична работа с войниците. Само преди няколко дни ми прати съобщение. Впечатлен е от напредъка им.
— Трябва да ви предупредя, че понякога Хамънд е прекомерен оптимист — обади се Бриз. — Дори армията да беше съставена от еднокраки глухонеми нещастници, той пак щеше да възхвалява чувството им за равновесие и умението им да слушат.
— Все пак бих искал да видя тази армия — заяви Йеден.
— Скоро — обеща му Келсайър.
— До месец се надявам да внедрим Марш в Министерството — почна Доксон и кимна на Сейзед, който тъкмо излизаше на балкона. — Ако имаме късмет, Марш ще ни даде съвет как да се справяме със Стоманените инквизитори.
Вин потрепери.
— Да, те са сериозен проблем — потвърди Бриз. — След като видях какво са направили с вас двамата, за нищо на света не бих искал да им попадна в ръчичките. Ами че те са опасни като Мъглородните!
— Повече — обади се Вин.
— Армията ще може ли да се справи с тях? — попита обезпокоено Йеден. — Разправят, че били безсмъртни.
— Марш ще намери решение на това — заяви Келсайър.
„Да, наистина има промяна“ — помисли Вин.
— А междувременно — продължи Келсайър — бих искал да чуя какво е научил Сейзед за лорд Владетеля.
Сейзед седна, погледна книгата, която носеше, и я сложи на масата.
— Ще ви предам каквото научих, макар че това не е точно книгата, за каквато я мислех. Отначало реших, че господарката Вин е намерила някой древен религиозен текст, но тази книга е с по-светски характер.
— Светски? — повтори Доксон. — В какъв смисъл?
— Това е дневник, господарю Доксон — отвърна Сейзед. — Воден от самия лорд Владетел, или по-точно от човека, който по-късно е станал лорд Владетеля. Дори Министерството не крие факта, че преди Възнесението той е бил обикновен смъртен. Тази книга разказва за живота му отпреди последната битка при Кладенеца на Възнесението преди хиляда години. В по-голямата си част тя представлява пътепис — разказ за хората, с които се е запознал, за местата, които е посещавал, за изпитанията, на които е бил подложен по време на пътешествието си.
— Интересно — коментира Бриз. — Но какво ни помага това?
— Не съм сигурен, господарю Ладриан — отвърна Сейзед. — Но мисля, че познаването на истинската история за Възнесението може да ни е от полза. Ако не друго, ще ни позволи да надзърнем в душата на лорд Владетеля.
Келсайър сви рамене.
— Книгата очевидно е важна за Министерството. Вин каза, че я открила в някакво светилище в централния дворцов комплекс.
— Което естествено — отбеляза Бриз — изключва подозренията относно нейната автентичност.
— Не вярвам да е фалшификат, господарю Ладриан — рече Сейзед. — Този текст е изпъстрен с твърде много подробности, особено относно незначителни неща — като носачите и припасите например. Освен това образът на лорд Владетеля, описан в него, е доста противоречив. Ако Министерството беше решило да подготви книга, която да го възвеличава, щяха да представят своя бог в… по-божествена светлина, така да се каже.