— Сейз, искам да я прочета, след като свършиш превода — рече Доксон.
— Аз също — обади се Бриз.
— Някои от чираците на Клъбс работят и като писари — каза Келсайър. — Ще им наредим да направят копия.
— Доста помагат тези момци — потвърди Доксон.
Келсайър кимна и смени темата.
— И така, докъде стигнахме?
Всички се умълчаха. После Доксон кимна към Вин и каза:
— До благородничеството.
— Мога да се върна на работа — побърза да заяви Вин. — Чувствам се почти здрава.
Келсайър погледна Сейзед, който повдигна вежди. Стюардът продължаваше да се грижи за раните й. Очевидно не беше доволен от това как зарастват.
— Кел — възкликна Вин, — Ще се побъркам. Израсла съм сред крадци, борила съм се за всеки залък и за свое местенце под слънцето — не мога да седя тук и да се оставям на слугите да ме глезят. — „Освен това все още не съм доказала, че мога да съм полезна за групата“.
— Какво пък — отвърна Келсайър. — Ти си една от причините, поради които сме тук днес. Тази седмица има бал, на който…
— Отивам — прекъсна го Вин.
Келсайър вдигна пръст.
— Изслушай ме, Вин. Напоследък преживя доста, а тази задача може да е рискована.
— Келсайър! — Вин го изгледа ядно. — Целият ми живот е бил изпълнен с рискове. Отивам.
Келсайър не изглеждаше убеден.
— Трябва да отиде, Кел — намеси се Доксон. — Първо, благородниците ще заподозрат нещо, ако твърде дълго не се показва в обществото. Освен това имаме нужда от нейните сведения. Да събираме информация сред слугите не е същото като да имаме шпионин във висшите кръгове, където се решава всичко. Знаеш го.
— Добре тогава — склони Келсайър. — Но ще обещаеш да не използваш аломантия, докато Сейзед не ти позволи. Нали, Вин?
Малко по-късно същата вечер Вин дори се учуди на пламенното си желание да отиде на този бал. Стоеше насред стаята си и разглеждаше новите тоалети, които й бе купил Доксон. След като цял месец бе носила рокля на знатна дама, бе започнала да свиква с нея и дори я намираше донякъде за удобна.
„Макар че с всичките тези дантели и дипли… семпла риза и клин са много по-практични“.
И все пак имаше нещо особено в роклите — може би скритата в тях красота, като красотата на градинските растения. Разглеждани като отделна дреха, като едно-единствено дръвче, роклите не я впечатляваха особено. Но мисълта, че ще иде с някоя от тях на бал, им придаваше съвсем ново значение. Те бяха красиви и целта им бе да направят красива и нея. Те бяха лицето, което възнамеряваше да показва пред двора, и тя искаше да го подбере внимателно.
„Интересно дали Елънд Венчър ще е там… Сейзед нали каза, че младите аристократи непрекъснато ходели по балове?“
Погали една рокля с черна и сребриста бродерия. Щеше да й отива на косата, но не беше ли прекалено тъмна? Повечето жени носеха ярки рокли, приглушените тонове, изглежда, бяха запазени за мъжките костюми. Погледна към жълтата рокля, но й се стори прекомерно… закачлива. А бялата бе твърде натруфена.
Оставаше само червената. С дълбоко деколте — не че имаше какво толкова да показва, — но най-красива. От фин плат, с дълги ръкави, на места съшити от прозрачна мрежа, плътно прилепнала в горната част. Не беше ли малко… крещяща? Тя я вдигна, опипа мекия плат и се опита да си представи как ще изглежда с нея.
„Но как ще облека подобно нещо? С такава рокля е невъзможно да се скрия! Тези предизвикателни одежди не са за мен“.
И все пак… някаква частица от нея копнееше да иде на бала. Ежедневният живот в имението я изпълваше с досада, спомените от онази първа бална вечер бяха тъй примамливи. Красивите танцуващи двойки, невероятната атмосфера, музиката, великолепните сияещи прозорци…
„Вече дори не усещам, когато нося парфюм…“ — осъзна тя с изненада. Беше свикнала да се къпе всеки ден в ароматизирана вода и слугите парфюмираха дори дрехите й. Неусетни промени, които обаче щяха да я направят уязвима, решеше ли да се скрие някъде.
Косата й бе порасла и бе подстригана внимателно от коафьора на Реноа, който дори леко я бе накъдрил; и вече не изглеждаше толкова мършава — въпреки раната й редовното хранене оказваше влиянието си.
„Превръщам се в…“ Вин се сепна. Всъщност не знаеше в какво точно се превръща. Със сигурност не и в знатна дама. Благородничките не се ядосваха, когато не им позволяваха да излизат да скиторят нощем. Ала със сигурност не беше вече немирната Вин. Може би в нея се зараждаше…