„Какво пък, съвсем обяснимо — помисли Вин и лекичко се отпусна. Стараеше се да изпълнява всичко, на което я бе учил Сейзед. — По-опитните няма да ме поканят на танци, не и докато съм още нова. Аз съм под тяхното ниво. Но защо Елънд ми обръща внимание? И защо изглежда заинтригуван от разсъжденията ми?“
— Лорд Лийс — заговори тя. — Познавате ли добре Елънд Венчър?
Лийс я погледна.
— Ами… аз…
— Не мислете толкова за стъпките — посъветва го тя. — Моят учител ми е казвал, че танцът върви по-добре, ако не следиш всяко свое движение.
Той се изчерви.
„В името на лорд Владетеля! — помисли си Вин. — Това момче е съвсем неопитно“.
— За лорд Венчър… Не зная. Той е много важен човек. Много по-важен от мен.
— Не се оставяйте фамилията да ви стряска — рече Вин. — По мое мнение той е съвсем безвреден.
— Не зная, милейди — възрази Лийс. — Къща Венчър е с огромно влияние.
— И да е така, Елънд някак си не издържа на тази репутация. Изглежда, освен това предпочита да избягва хората, на които трябва да прави компания. Често ли се държи така?
Лийс сви рамене и затанцува малко по-леко.
— Не зная, милейди. Вие май го познавате по-добре.
— Аз… — Вин млъкна. Чувстваше, че го познава по-добре — далеч повече, отколкото би трябвало за човек, с когото е имала две кратки срещи. Но нямаше как да го обясни на Лийс.
„Почакай… Реноа не спомена ли, че веднъж се е срещал с Елънд?“
— О, Елънд е приятел на семейството — обясни тя, докато се въртеше под сияйната светлина от тавана.
— Така ли?
— Да — кимна Вин. — Беше много мило от страна на чичо ми да го помоли да ме придружава на тези балове и той се държи наистина ужасно внимателно. Ще ми се да обръщаше по-малко внимание на книгите си и повече да ме запознава с другите гости.
Лийс се оживи и вече не изглеждаше толкова неуверен.
— О, това обяснява всичко.
— Да — потвърди Вин. — Откакто пристигнах в Лутадел, Елънд ми е като по-голям брат.
Лийс се усмихна.
— Разпитвах ви за него — продължи Вин, — защото той не обича да говори за себе си.
— Напоследък Венчърови наистина са доста мълчаливи — потвърди Лийс. — След онази атака срещу тяхната Цитадела преди няколко месеца.
Вин кимна.
— О, да. Знаете ли подробности за това?
Лийс поклати глава.
— Никой не ми казва нищичко. — Сведе поглед към краката си. — Танцувате много добре, лейди Реноа. Сигурно често сте ходили на балове в родния ви град.
— Ласкаете ме, милорд.
— Ни най-малко. Вие сте тъй… грациозна.
Вин се усмихна, обзета от нов прилив на увереност.
— Така е — продължи Лийс, сякаш говореше на себе си. — Въобще не сте такава, каквато ви описва лейди Шан… — Сепна се и млъкна, осъзнал, че е сгафил.
— Моля? — Вин го погледна.
— Нищо — отвърна той и се изчерви. — Съжалявам. Нищо особено.
„Лейди Шан — помисли си Вин. — Ще запомня това име“.
Докато танцуваха, продължи да разпитва Лийс, но той очевидно не знаеше нищо повече. Все пак Вин усещаше, че между Къщите има нарастващо напрежение, и разбра, че макар да продължават да се организират балове, на тях все по-често не се явяват хора, които броят домакините за свои политически съперници.
Когато танцът свърши, Вин изпита удовлетворение от положените усилия. Вероятно не бе узнала кой знае какви важни сведения, но Лийс беше само началото. Постепенно щеше да се добере до по-важни хора.
„Което означава — мислеше тя, докато Лийс я водеше към масата, — че ще ходя и на други балове“. Но баловете вече не й се струваха неприятни, особено след като бе по-уверена в танците. Но пък вечерните излизания означаваха по-рядко да е сред мъглите.
„Не че Сейзед ще ми позволи да излизам навън“ — помисли тя с въздишка, докато се покланяше на Лийс, който също й се поклони и си тръгна.
Елънд беше разпръснал книги по цялата маса, а в нишата отзад горяха още няколко свещника — очевидно заграбени от съседните маси.
„Какво пък — рече си тя, — поне и двамата имаме вкус към кражбите“.
Наведен над масата, Елънд нанасяше бележки в малка книжка. Не вдигна глава, когато тя седна. Сейзед беше изчезнал някъде.
— Пратих терисеца да вечеря — обясни разсеяно Елънд, без да спира да пише. — Няма смисъл да стърчи тук гладен, докато вие се фръцкате по дансинга.
Вин повдигна вежди и огледа струпаните пред нея книги. През това време Елънд разтвори поредната книга, надзърна в нея, прехвърли се на следващата и без да вдига глава, добави:
— Та как мина въпросното фръцкане?
— Всъщност беше доста приятно.
— Казахте, че не ви бива много в танците.