„Исторически приложения на имперския политически принцип“, пишеше на първата страница. Отделните глави носеха названия като „Програма за управление през пети век“ и „Създаването на скаа плантации“. Тя прелисти книгата до края, надяваше се там да открие нещо по-интересно. Отвори на последната глава озаглавена „Настоящо политическо устройство“ и зачете.
В наши дни плантационната система създава възможност за далеч по-стабилно управление, отколкото всички предидущи методологии. Устройството на имперските области, в които всеки провинциален господар поема управлението на — и носи отговорността за — своите скаа, благоприятства среда на взаимна конкуренция, в която по-лесно се въдворява дисциплина.
Лорд Владетеля очевидно намира подобна система за обезпокоителна заради свободата, която тя осигурява на аристокрацията. Но от друга страна, относителната липса на предпоставки за бунт я прави примамлива — през последните двеста години, откакто бе създадена тази система, не е имало голямо въстание в нито една от Петте вътрешни области.
Разбира се, подобна политическа система не е нищо повече от продължение на едно по-голямо и силно теократично управление. Независимостта на аристокрацията е заплашена от разширяващите се права на полицейските сили. Нито един господар, независимо колко висок е постът му, не би могъл да гледа на себе си като на особа, стояща над закона. Инквизиторът може да почука на вратата на всеки дом.
Вин се намръщи. Макар текстът да бе чисто научен, тя бе изненадана, че лорд Владетеля е допуснал да се извършват подобни анализи на неговата империя. Облегна се назад, без да пуска книгата, но не продължи да чете. Беше твърде изтощена от часовете, през които се бе опитвала незабелязано да измъкна информация от своите партньори.
За съжаление и този път късметът не беше на нейна страна. С крайчеца на окото си забеляза, че към нея се приближава някой.
Въздъхна, готвейки се за поредния танц. Но когато вдигна глава, с изненада установи, че новодошлият не е благородник, а териски стюард. Също като Сейзед, той носеше дрехи с клиновиден знак отпред и показваше явна привързаност към бижута.
— Лейди Валет Реноа? — попита високият мъж с отчетлив акцент.
— Да — отвърна тя неуверено.
— Моята господарка лейди Шан Елариел настоява незабавно да се явите на масата й.
„Настоява? — помисли си Вин. — Незабавно?“ Не й хареса нито тонът и изразите, нито мисълта да се среща с бившата годеница на Елънд. За съжаление Къща Елариел бе една от силните Големи къщи и не можеше да отхвърли с лека ръка подобна покана.
Терисецът чакаше търпеливо.
— Добре — кимна Вин и се надигна с цялата грация, на която бе способна.
Терисецът я отведе при маса недалеч от нейната. Тук имаше пет жени, но Вин разпозна Шан веднага. Лейди Елариел очевидно бе жената с изящна слаба фигура и дълга черна коса. Макар да не участваше в текущия разговор, тя определено доминираше сред компанията. Ръцете й бяха натежали от лъскави гривни в тон с роклята й и докато Вин се приближаваше, тя я измери с презрителен поглед.
Черните й очи несъмнено бяха проницателни. Вин се почувства беззащитна пред тях — измъкната от хубавата си рокля, превърната в дребната крадла, каквато бе доскоро.
— Извинете ме, дами — каза Шан и жените незабавно прекъснаха оживения си разговор.
Шан взе вилица и започна бавно да реже парчето торта в чинията си. Вин стоеше неуверено. Терисецът вече бе заел мястото си зад стола на своята господарка.
— Можете да седнете — заяви Шан.
„Чувствам се като скаа — помисли Вин, докато се отпускаше на стола. — Нима знатните дами се държат по този начин една с друга?“
— Вие сте в завидно положение, дете — продължи Шан.
— Защо смятате така?
— Обръщайте се към мен с „лейди Шан“ — посъветва я Шан, без да сменя тона. — Или с „ваше благородие“.
Разглеждаше я със спокоен вид, докато бавно похапваше от десерта.
— Защо смятате така, ваше благородие? — попита Вин.
— Защото младият лорд Венчър ви е избрал за участничка в своята игра. А това означава, че аз също ще мога да ви използвам.
Вин се намръщи. „Не забравяй да се придържаш към ролята. Ти си плашливата малка Валет“.
— Няма ли да е по-добре, ако не ме използвате, ваше благородие? — попита тя предпазливо.
— Глупости — заяви Шан. — Дори некултурна хлапачка като вас би трябвало да види колко е важно да я използват хора, стоящи над нея. — Лишени от чувство, думите на Шан не прозвучаха като обида; тя всъщност сякаш смяташе, че прави услуга на Вин.