Лорд Владетеля не старее. Поне този факт е неоспорим. Но целта на настоящия текст е да докаже, че той не е непогрешим. През дните преди Възнесението човечеството е страдало от хаос и несигурност, причинени от множество крале, императори и други монарси. Човек би си помислил, че сега, когато имаме един-единствен, при това безсмъртен владетел, обществото най-сетне ще открие пътя към стабилното съществуване и просветлението. Но очевидната липса и на двете в Последната империя е най-сериозният пропуск на нашия лорд Владетел.
Вин гледаше книгата с почуда. Някои от думите й бяха непознати, но въпреки това бе успяла да схване смисъла. Авторът искаше да каже…
Затвори книгата и бързо я върна на мястото й. Какво би станало, ако принудителите открият подобен текст у Елънд? Огледа се крадешком. Те бяха тук, разбира се, обикаляха сред тълпата като на предишния бал, изпъкваха със сивите си раса и татуирани лица. Мнозина седяха на масите на благородниците. Дали бяха приятели? Или шпиони на лорд Владетеля? Изглежда, никой не се чувстваше удобно в компанията им.
„За какво му е на Елънд такава книга? На един толкова знатен благородник? Защо ще чете текстове, заклеймяващи лорд Владетеля?“
На рамото й се отпусна ръка и Вин изненадано трепна и разпали пютриум и мед в стомаха си.
— Ехей — рече Елънд и отдръпна ръката си. — Валет, някога казвали ли са ви, че сте прекалено нервна?
Валет се отпусна и побърза да загаси разгарящите се метали. Елънд заобиколи масата и се тръшна на стола си.
— Забавлявате ли се с Хеберен?
Вин се намръщи и Елънд кимна към дебелата книга пред нея.
— Не — рече тя. — Скучен ми е. Преструвах се, че чета, та ухажорите да ме оставят на мира.
Елънд се разсмя.
— Ето, че сама паднахте в своя капан.
Елънд почна да събира книгите и да ги трупа една върху друга на края на масата. Изглежда, не забеляза, че е пипала малката книга, посветена на „атмосферните условия“, но внимателно я пъхна по средата на купчината.
Вин отмести очи от нея.
„Вероятно не бива да му казвам за Шан — не и докато не разговарям със Сейзед“.
— Напротив, планът ми успя напълно — възрази тя. — В края на краищата дойдох на бала, за да потанцувам.
— Не виждам какво толкова намират всички в танците.
— Лорд Венчър, не можете вечно да страните от придворния живот — вие сте наследник на много влиятелен род.
Той въздъхна и се протегна.
— Сигурно сте права — призна с изненадваща откровеност. — Но колкото по-дълго се опъвам, толкова повече ще дразня баща си. А това е цел, която си заслужава усилието.
— Не само той страда от действията ви обаче. Помислете си за всички онези момичета, които не сте поканили на танц само защото сте били твърде зает с четенето.
— Доколкото си спомням — отбеляза той, докато слагаше последната книга на купчината, — някой току-що ми обясняваше, че се е преструвал, че чете, само за да се отърве от още танци. Не мисля, че дамите ще се затруднят в намирането на по-интересни партньори от мен.
Вин го погледна учудено.
— Вярно, аз не се затрудних в това, сигурно защото съм още нова и неопитна. Но предполагам, че дамите от вашия кръг няма да имат подобен късмет. Както научих, благородниците избягват да общуват с дами, които са с по-високо положение от тях.
Елънд се замисли, очевидно търсеше подходящ отговор. Вин се наведе към него.
— Какво има, Елънд Венчър? Защо така упорито избягвате задълженията си?
— Задължения? — попита той и лекичко се надигна. — Валет, това не е задължение. Това е бал… целта му е хората да се отпуснат, да забравят. Загуба на време.
— А жените? И те ли са загуба на време?
— Жените? — повтори той. — Жените са като… буря. Красиви за гледане и понякога приятни за слушане — но в повечето случаи създават неприятности.
Вин го изгледа изненадано. После забеляза блещукането в очите му и изведнъж усети, че тя също се усмихва.
— Говорите тези неща, за да ме провокирате!
Усмивката му се разшири.
— Това е начинът ми да очаровам другите. — Надигна се и я погледна с нескрита нежност. — Ах, Валет. Не им позволявайте да ви подмамят да се вземате на сериозно. Не си заслужава, повярвайте. Но дойде време да ви пожелая приятна вечер. Гледайте за в бъдеще да не се вясвате на баловете с промеждутък от месец.
Вин се усмихна.
— Ще помисля върху това.
— Да, направете го. — Той се поклони, вдигна книгите, поколеба се за миг и се огледа. — Кой знае, може някой от следващите пъти наистина да ме накарате да танцувам.