Фактът, че тъкмо той накрая откри Великия териски герой, често ме кара да се смея и да се чудя какво ли щеше да стане, ако събитията бяха протекли по друг начин.
Келсайър усещаше присъствието на друг аломант в мъглите. Вибрациите го заливаха като ритмични вълни, удрящи се в спокоен бряг. Бяха слаби, но ясно различими.
Той приклекна върху ниската градинска стена, заслушан в трептенията. Надиплените бели мъгли следваха обичайното си темпо — безразлични, с изключение на най-близките до тялото му слоеве, които се вливаха в естествените аломантични течения около крайниците му.
Келсайър присви очи, разпали калай и потърси другия аломант. Стори му се, че вижда фигура, клечаща върху стената недалеч от него, но не беше съвсем сигурен. Но аломантичните вибрации бяха недвусмислени. Всеки метал след разпалването си издаваше далечен сигнал, който лесно можеше да се разпознае от човек, имащ опит в употребата на бронз. Непознатият гореше калай, също както и другите четирима, които Келсайър бе усетил да се спотайват около Цитаделата Текиел. Пет Калаени очи оформяха периметър и следяха за натрапници в нощта.
Келсайър се усмихна. Големите къщи проявяваха нервност. Да държиш пет Калаени очи на постоянна стража не беше толкова трудно за Къща от мащабите на Текиел, но благородните аломанти биха се възпротивили, ако ги накарат да изпълняват обикновени караулни задачи. А щом наоколо имаше петима Калаени очи, почти сигурно бе, че се навъртаха и Главорези, Монетомети, Дърпачи. Лутадел бе в притихнало състояние на тревога.
Големите къщи бяха настръхнали дотолкова, че напоследък Келсайър с мъка откриваше пролуки в защитата им. Макар и Мъглороден, той беше сам и имаше своите ограничения. Успехът му досега се дължеше на изненадата. Но с петима Калаени очи на пост едва ли щеше да може да доближи Цитаделата, без да го разкрият.
За щастие тази нощ не се налагаше да изпробва отбраната на Текиел. Вместо това той продължи по оградата към покрайнините на града. Спря близо до стената на градината и след като разпали бронз, за да провери дали наблизо няма аломанти, се напъха в един гъст храсталак, откъдето измъкна голям сак. Беше толкова тежък, че се наложи да разпали пютриум, за да го вдигне и да го метне през рамо. Спря за миг, ослуша се и понесе сака обратно към крепостта.
Този път се спря близо до боядисана в бяло градинска веранда, пред която имаше шадраван. Смъкна сака от рамото си и изсипа съдържанието му — още топъл труп — на земята.
Трупът — беше на някой си лорд Чарс Ентрон — се претърколи и спря с лице в калта, а на гърба му зейнаха две рани от кинжали. Келсайър бе издебнал от засада пияния благородник пред вратите на един скаа бордей и бе отървал света от поредния аристократ. Никой нямаше да усети липсата на лорд Ентрон — той беше известен с перверзния си вкус за развлечения, между които кървави ръкопашни схватки между скаа борци. Обикновено тъкмо там прекарваше времето си.
От друга страна и съвсем неслучайно Ентрон се смяташе за важен политически съюзник на Къща Текиел. Убийството му щеше да предизвика отглас и вината несъмнено щеше да бъде стоварена върху Къща Изенри — съперник на Къща Текиел. Но от друга страна, подозрително неочакваната смърт на Ентрон можеше да обезпокои сериозно Къща Текиел. Ако си направеха труда да разпитат, те със сигурност щяха да узнаят, че негов противник при залаганията тази вечер е бил Крюс Джефенри — човек, чиято Къща от известно време молеше Текиелови за съюзничество. Крюс беше известен Мъглороден и много опитен в боя с ножове.
И така — интригата беше заложена. Дали убийството е дело на Къща Изенри? Или може би е опит на Къща Джефенри да изплаши Текиелови — с което да ги подтикне към съюзничество с по-дребни благородници? Имаше и трета възможност — Къща, която иска да засили съперничеството между Текиел и Изенри.
Келсайър скочи от градинската стена и се почеса по фалшивата брада. Нямаше значение кого ще обвини Къща Текиел — крайната цел на Келсайър бе да ги принуди да се съмняват и тревожат, да внесе между тях раздор и недоверие. Хаосът бе най-силното му оръжие в насърчаването на война между Къщите. А когато тази война най-сетне избухнеше, всеки убит благородник щеше да е един противник по-малко срещу скаа бунтовниците.
Щом се отдалечи на известно разстояние от Цитаделата Текиел, той хвърли монета и пое по покривите. Понякога се чудеше какво ли правят хората под него, когато чуват над главите си стъпки. Дали знаеха, че за Мъглородните покривите са само удобни пътища, места, където могат да се придвижват необезпокоявани от стражи и крадци? Или обясняваха тропота с мразените от всички Мъгливи духове?