Имаше обаче други неща, които не й даваха покой. Първото бе неспособността й да се добере до някаква полезна информация. Живееше в свят на сплетни и интриги, ала бе твърде неопитна, за да се включи в тях.
Когато се оплака на Келсайър, той я успокои, че с времето ще настъпи промяна. Другото, което я измъчваше, не беше толкова лесно за преодоляване. През последните няколко седмици лорд Елънд Венчър бе престанал да посещава баловете, което означаваше и че не прекарва вечерите си с нея. Оказа се, че останалите благородници не могат да са тъй забавни като него… поне що се отнасяше до дълбочината на провежданите разговори. Никой от тях не притежаваше неговата духовитост, прямота, нито копнеещия му поглед. Те сякаш не бяха истински. Не и като него.
Не можеше да се каже, че я избягва. Но и не правеше никакви опити да прекарва времето си с нея.
„Дали не съм го преценила погрешно?“ — запита се тя, докато каретата наближаваше Фелисе. Понякога Елънд не беше никак лесен за разбиране. За съжаление отсъствието му не бе променило отношението на бившата му годеница към нея. Вин започваше да осъзнава защо Келсайър я бе предупредил да не привлича вниманието на по-важните персони. Добре поне, че рядко се срещаше с Шан Елариел — но при всяка подобна среща Шан не пропускаше възможност, та да я унижи, да я обиди и да й се подиграе.
„Може би съм се привързала твърде много към личността на Валет“. Валет бе само една роля, която трябваше да отговаря на всички неща, казани от Шан. И въпреки това от обидите я болеше.
Поклати глава и се опита да прогони Шан и Елънд от мислите си.
Поредният саждопад бе спрял и скаа работници бързаха да изметат улиците и да изкарат мръсотията извън града. „Бедните“ — помисли Вин, когато каретата мина покрай група дечица, които тръскаха клоните на дърветата, за да съборят пепелта от листата. Върху главиците им се сипеше черен дъжд. Въоръжени с бастунчета надзиратели обикаляха наоколо и следяха всички да работят усърдно.
„Елънд и другите — мислеше тя. — Те нямат представа колко е тежък животът на скаа. Живеят в красивите си цитадели, танцуват и не осъзнават докъде всъщност се простира деспотичната власт на лорд Владетеля“.
Не беше сляпа за красивата страна от живота на аристокрацията — за разлика от Келсайър, не мразеше благородниците заради самите тях. Някои бяха доста мили и понякога тя си мислеше, че историите за тяхната жестокост, разказвани от скаа, са малко преувеличени. И въпреки това, когато зърнеше сцена като тази с нещастните дечица на улицата, в нея се пробуждаха колебания. Как биха могли благородниците да прозрат? Как биха могли да разберат?
Въздъхна и отмести поглед от улицата тъкмо когато каретата навлизаше в имението. Веднага забеляза голяма група хора и се изплаши да не би лорд Владетеля да е пратил войници да арестуват Реноа. Но не бяха войници, а скаа в обикновени работнически дрехи.
Каретата изтрополи през портала и объркването на Вин се задълбочи. Навсякъде бяха пръснати купчини сандъци и чували, повечето покрити с пепел от саждопада, и работниците трескаво ги товареха на каруци.
Каретата спря пред входа на имението и този път Вин не изчака Сейзед да отвори вратата, а скочи сама, повдигна краищата на роклята си и изтича при Келсайър и Реноа, които следяха товаренето.
— Нима смятате да карате припасите до пещерите от тук? — попита тя, задъхана от изкачването на стълбите.
— Мило дете — отвърна лорд Реноа, — бъдете така добра да се държите подобаващо.
Вин сведе глава, но се намръщи.
— Разбира се, че това смятаме, Вин — отвърна Келсайър. — Реноа трябва да направи нещо с всички тези оръжия и припаси, които е струпал. Хората ще започнат да подозират разни неща, ако не ги откара.
— Според официалната версия пращаме стоката с канални ладии до моята плантация на запад — продължи Реноа. — Но ладиите ще спрат за разтоварване на припасите — и на част от лодкарите — при пещерите на бунтовниците. След това ще продължат със силно намалени екипажи.
— Нашите войници изобщо нямат представа, че Реноа участва в операцията — обясни Келсайър. — Смятат, че го мамя някак много хитро. Освен това така ще получим възможност да инспектираме състоянието на армията. Ще прекараме цяла седмица в пещерите и ще се върнем с една от ладиите на Реноа.
— „Ще прекараме“? — попита Вин и изведнъж си представи скучното еднообразно пътуване с ладия, ден след ден едни и същи занимания. Това щеше да е по-лошо дори от сноването между Лутадел и Фелисе.
Келсайър повдигна вежди.
— Изглеждаш ми притеснена. А мислех, че се забавляваш с всичките тези балове и гостувания.