— И какво трябваше да видя? — попита Вин.
— След време ще започнеш да долавяш две различни по дължина вълни. Вътрешните метали, като бронз и мед, излъчват по-дълги пулсации от външните, от типа на желязо и стомана. Освен това упражненията ще ти позволят да усещаш три различни характеристики в самите пулсации: една за физичните метали, втора за психичните и трета за двата вида по-големи метали. Пулсова дължина, група на метала и разлика Тласкане-Теглене: разкриеш ли тези три неща, ще можеш да определяш точно какъв вид метали използва твоят противник. Дълга пулсация, която се удря в теб и има висока по честота характеристика, отговаря на пютриум — вътрешния физичен метал за Тласкане.
— Откъде идват тези названия? — попита Вин. — Външен и вътрешен?
— Металите са разделени на групи от по четири — или поне това важи за първите осем метала. Два външни, два вътрешни метала — по един от тях Тласка и Тегли. С желязото Теглиш нещо вън от теб, със стоманата Тласкаш нещо вън от теб. С калая Теглиш нещо вътре в теб, с пютриума Тласкаш нещо в теб.
— Но бронзът и медта — посочи Вин. — Келсайър ги нарича вътрешни метали, а ми се струва, че действат като външни. Медта например пречи на други хора да усещат, когато използваш аломантия.
Марш поклати глава.
— Медта не променя противниците ти, а нещо вътре в теб, което оказва въздействие върху тях. Ето защо се води вътрешен метал. Но виж, месингът въздейства директно върху чувствата на друг човек — затова е външен метал.
Вин кимна замислено и погледна надолу, към Келсайър.
— Знаеш толкова неща за металите, а си само Мъглив, нали?
Марш кимна. Изглежда обаче нямаше намерение да отговаря.
„Да опитаме нещо“ — помисли си Вин и изгаси бронза. След това разпали лекичко мед, за да прикрие аломантията. Марш, също загледан към Келсайър и кервана, не реагира.
„Сега би трябвало да съм невидима за сетивата му“ — рече си тя и внимателно разпали цинк и месинг. Пресегна се точно както я беше учил Бриз и предпазливо докосна чувствата му. Потисна подозренията и задръжките му и същевременно подсили копнежите. Теоретично това би трябвало да го направи по-склонен към разговор.
— Сигурно си се учил някъде на всичко това? — попита тя, за да го разсее. „Ей сега ще усети какво правя и ще се ядоса…“
— Аз се Преобразих, когато бях съвсем млад — отвърна Марш. — Имах много време за практика.
— Същото важи и за други хора.
— Но аз… имах си свои причини. Трудно е да се обясни.
— Разбирам… — Тя усили аломантичния натиск.
— Знаеш ли какво мисли Келсайър за благородниците? — попита Марш, обърна се към нея и я прониза с леден поглед.
„Железни очи — спомни си тя. — Съвсем правилно са го кръстили“. Кимна в отговор на въпроса.
— Е, аз изпитвам същото към принудителите — рече той и се извърна. — Бих направил всичко, за да страдат. Те отнеха майка ни — това беше причината да се Преобразя и тогава се заклех да ги унищожа. Присъединих се към бунтовниците и се заех да изучавам аломантия. Инквизиторите я използват, трябваше да я опозная, да се добера до всички възможни сведения, да стана колкото се може по-добър… а сега ти се опитваш да ме Усмириш?
Вин се облещи и побърза да изгаси металите. Марш я изгледа хладно.
„Бягай!“ — мина й през ума. И за малко да побегне. Хубаво беше да знае, че старите инстинкти не са изгубени, а само дремят под повърхността.
— Да — рече смирено.
— Наистина те бива — рече Марш. — Усетих чак когато се раздърдорих. Спри.
— Вече спрях.
— Добре — рече Марш. — За втори път ми въздействаш на чувствата. Никога повече не го прави.
Вин кимна, но попита:
— За втори път?
— Първият беше в моята работилница, преди осем месеца.
„Точно така. Но защо не го помня?“
— Съжалявам.
Марш поклати глава.
— Ти си Мъглородна — естествено е да го правиш. Той е същият. — Кимна към Келсайър.
Известно време мълчаха.
— Марш? — попита Вин. — Откъде знаеш, че съм Мъглородна? Тогава едва се бях научила да Усмирявам.
— Познаваш инстинктивно металите. През онзи ден беше разпалила пютриум и калай — съвсем малко, едва доловимо. Вероятно си ги извлякла от водата и съдовете за хранене. Никога ли не си си задавала въпроса защо си още жива, след като толкова много хора край теб не са оцелели?
Вин се замисли.
„Изтърпях толкова много побоища. Дни без храна, нощи под несекващ дъжд и саждопад…“
— Много малко хора, дори Мъглородни, са привикнали до такава степен с аломантията, че горят метали инстинктивно — продължи Марш. — Тъкмо по тази причина се заинтересувах от теб — продължих да те следя и заръчах на Доксон да те открие. Сега пак ли Тласкаш чувствата ми?