„Но аз ще променя света заради хората — помисли Келсайър. — Ще го направя по-добър!“
Спускането не беше никак лесно. За щастие не след дълго цепнатината се разшири в пещера и Келсайър зърна напред блещукаща светлинка. Свлече се надолу и се озова на неравен каменен под, където го очакваше ухилен мъж.
— Ама че входна врата си имаш, Хам — промърмори Келсайър, докато си изтупваше ръцете.
Хам се разсмя.
— Почакай да видиш тоалетната.
Келсайър също се ухили и го заобиколи, за да направи място на следващите, които вече спускаха въжена стълба. След секунди Йеден и Демоа слязоха по нея.
— Кел, да знаеш колко се радвам да те видя — рече Хам. Изглеждаше някак странно с риза с дълги ръкави. Отгоре беше навлякъл куртка с метални копчета, която му придаваше съвсем военен вид. — Колко ми водиш този път?
— Двеста и четирийсет.
Хам вдигна вежди.
— Брей, мераклиите нарастват, а?
— Да. Най-после.
По стълбата заслизаха новобранци и хората на Хам изтичаха да им помогнат и да ги упътят навътре в тунела.
— Господарю Келсайър, тази пещера е изумителна! — възкликна Йеден. — Никога не бях слизал под земята. Не се учудвам, че лорд Владетеля не ви е открил досега!
— Да, подземията са доста сигурни — заяви гордо Хам. — Има само три входа и те са все цепнатини. При достатъчно припаси можем да издържим тук на сериозно нападение.
— Пък и това не е единствената пещера под хълмовете — добави Келсайър. — Дори лорд Владетеля да узнае за нас, армията му ще изгуби седмици да ни търси.
— Невероятно — продължаваше да се чуди Йеден. — Бях несправедлив в преценката си за вас, господарю Келсайър. Тази операция… и армията… постиженията ви са значителни.
Келсайър се усмихна.
— Всъщност преценката ти е била съвсем точна. Аз самият повярвах в себе си едва след като всичко започна — стигнахме дотук главно благодарение на теб.
— На мен ли? — попита стреснато Йеден.
— До голяма степен — увери го Келсайър. — Но ти благодаря за оказаното доверие. Тъй като ще мине известно време, докато слязат всички новобранци, имате ли нещо против да проверя как са организирани нещата тук долу? Бих искал да поговоря с Хамънд насаме.
— Разбира се, господарю Келсайър — каза с нескрито уважение и едва доловимо ласкателство в гласа Йеден.
Келсайър кимна встрани. Хам се намръщи озадачено, но взе един фенер и го последва към близката галерия. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуват, Хам спря и каза:
— Йеден определено бележи промяна.
— Явно така въздействам на хората.
— Сто на сто заради невероятната ти скромност — подсмихна се Хам. — Говоря сериозно, Кел. Как го правиш? Този човек почти те мразеше — струва ми се, че едва сега осъзнава, че планът ти е осъществим.
Келсайър повдигна рамене.
— Йеден никога досега не е участвал в професионална група. За по-малко от година ние събрахме армия, каквато изобщо не е виждал през живота си. Подобен резултат би убедил и най-големия скептик.
Хам обаче не изглеждаше убеден. Все пак повдигна рамене и попита:
— Та за какво искаше да разговаряме?
— Всъщност искам да огледам и другите два входа.
Хам кимна и посочи един страничен тунел. И той, като повечето, не бе издълбан от човешка ръка, а представляваше естествено продължение на галерията. В Централните области имаше стотици подобни подземни комплекси, макар нито един да не бе толкова обширен. Но само в един — в Хатсинските ями — се добиваше атиум.
— Както и да е, Йеден е прав — рече Хам, докато крачеше приведен напред. — Избрал си много подходящо място да скриеш тези хора.
Келсайър кимна.
— Различни бунтовнически групи използват тези пещери от векове. Намират се доста близо до Лутадел, но досега лорд Владетеля не е успял да организира нападение срещу тях. Ето защо просто се прави, че това място не съществува — заради множеството си провали, предполагам.
— Не се учудвам. С всичките тези тайни проходи и задънени тунели мястото е доста трудно за прочистване. — Хам зави и продължи към друга, по-малка пещера. На тавана й имаше цепнатина, през която се процеждаше слънчева светлина. Пещерата се охраняваше от десетина души, които застанаха мирно веднага щом Хам влезе.
Келсайър кимна одобрително.
— По десет души непрекъснато?
— На всеки от трите входа — потвърди Хам.
— Отлично. — Келсайър пристъпи напред и огледа войниците. Беше си навил ръкавите и те поглеждаха с почуда белезите му. Истината бе, че не знаеше какво да инспектира, но се опита да си придаде проницателен вид. Прегледа оръжията — бойни тояги за осмина и саби за двама — и поизпъна дрехите на трима-четирима, макар никой от десетимата да не носеше униформа.