Това вече беше истина.
— Кел, скаа мислят различно от благородниците — не спираше тирадата си Хам. — Дори нашите войници, колкото и да ги насъскваме, остават овчедушни! Йеден е прав за преобладаващата част от населението — то никога няма да се вдигне на бунт! Ами ако наистина… между нас има физическа разлика? Ако благородниците имат право да ни управляват?
Келсайър спря насред тунела.
— Не го казваш сериозно.
Хам също спря.
— Ами аз… май да. Но понякога се чудя. Благородниците владеят аломантия, нали така? Може би са създадени, за да управляват?
— Създадени от кого? От лорд Владетеля?
Хам сви рамене.
— Не, Хам — рече Келсайър. — Не е вярно. Смятаме го за правилно, защото е установено отдавна, но аз мисля, че има някаква несправедливост в живота на скаа. Ето в какво трябва да вярваш.
Хам помисли малко и кимна.
— Да вървим — подкани го Келсайър. — Искам да огледам и третия вход.
Седмицата се нижеше бавно. Келсайър инспектира войниците, запозна се с организацията на подготовката, храненето, оръжията, припасите, действията на разузнавачите, охраната и почти всичко останало, за което се сети. Най-важното, беше сред хората. Окуражаваше ги, хвалеше ги — и се стараеше да демонстрира пред тях аломантия.
Макар всички скаа да бяха чували за това изкуство, повечето се отнасяха скептично към него. Благородните Мъгливи рядко прилагаха уменията си пред обикновени хора, а нечистокръвните трябваше да са дори още по-внимателни. Обикновените скаа, дори градските, не знаеха нищо за неща като Стоманено тласкане или горене на пютриум. Обясняваха реенето на Келсайър в небето и свръхестествените му сили при бой с неточни изрази като „аломантично вълшебство“. Келсайър нямаше нищо против погрешните им разбирания.
Но през цялата тази доста натоварена седмица от главата му не излизаше разговорът с Хам.
„Как може да мисли, че скаа са по-низши създания?“ — мислеше си той, докато се хранеше разсеяно на една отделна маса в централната галерия. Огромната „зала“ бе достатъчно просторна да побере цялата армия от седем хиляди души, макар че мнозина бяха настанени в прилежащите тунели. Неговата маса бе поставена върху издигната площадка в средата на залата.
„Вероятно напразно се безпокоя за подобни неща“. Хам често измъчваше мозъка си с идеи, каквито рядко хрумваха на разумен човек, и това бе една от многото му философски дилеми. Всъщност, изглежда, той самият вече бе забравил тревогите си по въпроса. В момента се смееше високо в компанията на Йеден и очевидно се наслаждаваше на храната.
Що се отнася до Йеден, навъсеният бунтовник очевидно бе доволен от генералската си униформа и през цялата седмица си бе записвал стриктно всички съвети на Хам относно командването на армията.
Келсайър вероятно бе единственият, който не се радваше на организираното тържество. Вечерята — доста скромна според представите на благородниците — бе по-обилна и вкусна от обикновените дажби. Мъжете си хапваха с видим апетит, надигаха чашите с ейл и разговаряха оживено.
Но докато ги разглеждаше, Келсайър отново изпита неувереност. За какво щяха да се бият тези хора? Изглеждаха ентусиазирани по време на обучението, но може би го правеха заради редовното хранене. Наистина ли вярваха, че са предопределени да съборят Последната империя? Или знаеха, че скаа са по-низши от благородниците?
Келсайър нерядко усещаше съмненията им. Много от тези хора осъзнаваха опасностите, които ги дебнеха, и само строгата дисциплина ги задържаше да не побегнат. Разговаряха охотно за подготовката и живота в пещерите, но не и за окончателната задача — завладяването на двореца и града и задържането им.
„Те не вярват, че ще успеят — помисли Келсайър. — Нужна им е увереност. Слуховете за мен са добро начало, но…“ Сръчка Хам, за да му привлече вниманието, и попита тихо:
— Имаш ли хора, които да създават проблеми с дисциплината?
Хам повдигна вежди, озадачен от странния въпрос.
— Сещам се за някои, разбира се. В една толкова голяма група винаги ще се намерят размирници.
— Трябват ми такива, които открито заявяват несъгласието си. И по възможност да са на някоя от околните маси.
Хам се замисли и се заоглежда.
— Човекът на втората маса — с червеното наметало. Преди две седмици го заловиха при опит за бягство.
Въпросният субект, мършав и нервен, седеше малко встрани от останалите.
Келсайър поклати глава.
— Трябва ми някой по-представителен.
Хам се почеса замислено по брадичката, после посочи друга маса.
— Билг. Едрият мъжага на четвъртата маса вдясно.