— Видях го — потвърди Келсайър. Билг беше мускулест мъж с жилетка, над която се спускаше дългата му брада.
— Прекалено е хитър, за да се опълчва открито — продължи Хам, — но зная, че създава неприятности тихомълком. Не вярва, че имаме каквито и да било шансове срещу Последната империя. Затварял съм го в карцера, но не мога да наказвам твърде често човек само защото проявява страх — ако го правя, ще трябва да прибера зад решетките половината армия. Освен това той е добър войник.
— Идеалният избор — потвърди Келсайър и разпали цинк, без да сваля поглед от Билг. Макар цинкът да не му позволяваше да долавя чувствата, с него беше възможно да се изолира отделен субект за Усмиряване или Размиряване, също както аломантите можеха да изолират едно късче метал от стотици други, преди да го Придърпат.
Но тъй като дори сега не беше никак лесно да се изолира Билг от тълпата, Келсайър се съсредоточи върху цялата маса, улови чувствата на седящите около нея в общ „куп“. След това стана. В пещерата постепенно се възцари тишина.
— Превърнали сте се в отлична армия — поде той. — Извинявам се, задето ви отнемам генерал Хамънд, но оставям на негово място добър заместник. Мнозина от вас познават генерал Йеден — знаете, че от много години той ръководи бунтовническото движение. Сигурен съм в способностите му да ви командва и да продължи обучението ви.
И започна да разпалва бунтовните наклонности на Билг и компанията му, да ги подтиква към открита изява на несъгласие.
— Задачата, която сме си поставили, е велика — продължи Келсайър, без да поглежда към Билг. — Тези скаа, които живеят извън Лутадел — а те са много повече, — нямат никаква представа какво възнамерявате да направите за тях. Не знаят за обучението, което сте преминали, нито за битките, в които сте готови да участвате. Но затова пък ще се възползват от победите ви. Някой ден ще ви наричат герои.
Отново сръчка чувствата на Билг и продължи:
— Лутаделският гарнизон е силен, но ние можем да го победим. Особено ако превземем бързо градските стени. Не забравяйте защо сте тук. Не става дума само за това да въртите саби и да носите шлемове. Ние готвим революция, каквато светът не е виждал — искаме да поемем управлението в наши ръце, да свалим лорд Владетеля. Някога не забравяйте за тази цел.
Направи пауза. С крайчеца на окото си забеляза, че лицето на Билг е потъмняло. Най-сетне откъм неговата маса долетяха приглушени гласове — усилвани от сводовете на пещерата.
Келсайър смръщи вежди и се обърна към Билг. В галерията се възцари мъртвешка тишина.
— Каза ли нещо? — „Сега е решителният момент. Дали ще се опълчи, или ще се свие?“
Билг издържа втренчения му поглед. Келсайър го удари с нова Размирна порция и беше възнаграден: Билг почти скочи от масата.
— Да, господарю — заяви той ядосано. — Наистина казах нещо. Казах, че никой от нас не е забравил тази „цел“. Че мислим за нея всеки ден.
— И защо е така? — попита Келсайър.
Из залата се понесе шепот.
Билг си пое дъх.
— Защото, господарю, ние смятаме, че ни пращате да извършим самоубийство. Армиите на Последната империя са по-многочислени от един гарнизон. Няма значение дали ще превземем стените — рано или късно ще ни избият до крак. Не можеш да свалиш цяла империя с няколко хиляди души.
„Идеално — помисли Келсайър. — Съжалявам, Билг. Но някой трябваше да го каже и със сигурност не и аз“.
— Виждам, че имаме разногласия — заяви той високо. — Аз вярвам в тези мъже и в тяхното предназначение.
— Аз пък вярвам, че си измамник и глупак — изрева Билг. — А аз съм дваж по-голям глупак, задето дойдох в тази проклета пещера. Щом си сигурен в победата ни, защо никой от нас не може да си тръгне? Държите ни тук като в капан до мига, когато ще ни пратите да ни изтребят!
— Ти ме обиждаш — отвърна Келсайър. — Много добре знаеш защо не могат да си тръгнат тези мъже. Ти защо искаш да си вървиш, войнико? Или нямаш търпение да предадеш другарите си на лорд Владетеля? Няколко лесно спечелени боксинга в замяна на живота на хиляди?
Лицето на Билг почервеня още повече.
— Никога не бих направил подобно нещо, но със сигурност няма да ти позволя да ме пратиш на сигурна смърт! Тази армия е сбирщина!
— Думите ти граничат с измяна. — Келсайър огледа присъстващите. — Не отива на един генерал да се бие с човек под неговото командване. Има ли тук войник, готов да защити честта на бунтовническото движение?
Веднага се надигнаха няколко души. Келсайър спря погледа си върху един. Беше по-дребен от останалите, но движенията му бяха изпълнени с плам. Келсайър го познаваше.
— Капитан Демоа.