Младият мъж излезе напред.
Келсайър извади сабята си и му я подаде.
— Можеш ли да боравиш с оръжие, момко?
— Да, господарю!
— Някой да даде на Билг оръжие и на двамата предпазни жилетки. — Келсайър се обърна към Билг. — При благородниците има една традиция. Когато двама мъже се скарат, въпросът се урежда с дуел. Ако победиш моя избраник, можеш да си тръгнеш.
— А ако той ме победи? — попита Билг.
— Тогава си обречен.
— Обречен съм и ако остана — рече Билг и взе подадената му сабя. — Приемам условията.
Келсайър кимна и махна на двама войници да дръпнат масите встрани. Мъжете от задните маси започнаха да се скупчват около разчистеното пространство.
— Кел, какво правиш? — попита шепнешком Хам.
— Нещо, което трябва да се направи.
— Трябва да… Келсайър, това момче не може да се сравнява с Билг! Вярвам на Демоа — лично аз го повиших, — но той не е кой знае какъв воин. А Билг е сред най-добрите фехтовачи в армията!
— Хората знаят ли го? — попита Келсайър.
— Разбира се — отвърна Хам. — Спри ги. Демоа не стига и до гърдите на Билг — няма нито неговата сила, нито обсега на ръцете му. Билг ще го убие!
Келсайър все едно не го чу. Наблюдаваше мълчаливо, докато Билг и Демоа измерваха тежината на оръжията, а помощниците им завързваха кожените ризници. Когато приключиха, Келсайър даде знак двубоят да започне.
Хам изстена.
Схватката нямаше да продължи дълго. Двамата мъже държаха дълги саби и носеха тънки ризници. Билг пристъпи напред уверено и замахна. Момчето обаче се оказа по-опитно, отколкото изглеждаше — отби първите удари, но същевременно се видя и част от слабостите му.
Келсайър си пое дълбоко дъх и разпали стомана и желязо.
Билг замахна и Келсайър измести острието му встрани, за да даде на Демоа възможност да избяга. Момчето се опита да отвърне с рязко промушване, но Билг с лекота отби, след което атакува с поредица от смазващи удари и принуди Демоа да отстъпи. При последния удар капитанът понечи да отскочи встрани, но беше твърде бавен. Острието се стовари с ужасяваща неизбежност.
Келсайър разпали желязо — стабилизира се чрез Притегляне към стойката на фенера зад себе си, — улови в примка железните закопчалки на ризницата на Демоа и Дръпна в мига, в който Демоа отскочи, като изтегли момчето в нисък полет назад.
Демоа падна и в същия момент сабята на Билг се удари в каменния под. Билг се огледа изненадано, а сред тълпата се понесе приглушен учуден ропот.
Билг изръмжа и се втурна напред, вдигнал оръжието си. Демоа отби мощния удар, но с едно небрежно замахване Билг изби оръжието му настрани, замахна повторно и Демоа вдигна рефлексивно ръка.
Келсайър Тласна и сабята на Билг замръзна насред замаха. Демоа стоеше с вдигната ръка, сякаш бе спрял атаката само със силата на мисълта си. Двамата останаха в тази поза няколко секунди. Билг натискаше оръжието надолу, Демоа гледаше ръката си с почуда. Съвзе се пръв и рязко я повдигна.
Келсайър Тласна и отхвърли Билг назад. Едрият мъж тупна на земята с изненадан вик. Когато след миг се надигна, вече не се налагаше Келсайър да разпалва чувствата му, за да го разгневи. Той нададе дивашки рев, стисна сабята с две ръце и се нахвърли върху Демоа.
„Някои хора не знаят кога да спрат“ — помисли Келсайър, докато Билг замахваше.
Демоа приклекна и Келсайър го бутна встрани от свистящото острие. Демоа се завъртя, стисна на свой ред сабята си с две ръце и замахна към Билг. Келсайър сграбчи оръжието на Демоа в най-високата точка на дъгата, която описваше, и го Притегли силно, ускорявайки движението на стоманата с мощно разпалване на желязо.
Сабите се сблъскаха и подсиленият от Келсайър удар на Демоа изби оръжието на Билг от ръцете му. С глухо тупване огромният мъж падна по задник, повлечен от инерцията на удара на Демоа. Оръжието му издрънча встрани.
Демоа пристъпи напред и вдигна сабя над зашеметения Билг. И изведнъж спря. Келсайър разпали желязо, улови оръжието и го Притегли надолу, за да подсили довършващия удар, но Демоа се съпротивляваше.
Келсайър се поколеба. „Този човек заслужава да умре“ — помисли си ядосано. Билг продължаваше да стене на земята. Келсайър едва сега забеляза, че ръката му е счупена от силния сблъсък. От раната шуртеше кръв.
„Не — реши Келсайър. — Стига му толкова“.
Освободи оръжието на Демоа и младият капитан свали сабята, без да откъсва поглед от Билг. После заоглежда ръцете си с почуда.
Келсайър се изправи и тълпата отново се смълча.
— Да не мислите, че ще ви пратя неподготвени срещу лорд Владетеля? — извика той. — Да не мислите, че ще ви пратя да умрете? Вашата борба е справедлива, войници! Няма да ви оставя сами, когато се изправите срещу наемниците на Последната империя.