Вин въздъхна, приглади полите на роклята си и седна. Носеше синьо-розовата рокля, една от най-хубавите — макар че, предназначена за ежедневна употреба, не беше тъй лъскава като балните й тоалети.
— Трябва да признаете, господарке — заговори Сейзед, — че текстът е изумителен. Тази книжка е мечта за всеки Пазител. Откривам неща, които не са известни дори на моите сънародници!
Вин кимна.
— Тъкмо стигнах частта, в която пристигат в Терис.
„Дано нататък няма още списъци на припаси. Честно казано, за един бъдещ зъл бог той е ужасно скучен“.
— Да, да — закима ентусиазирано Сейзед. — Видяхте ли какво е написал? За това колко зелена и плодородна е Терис? В легендите на Пазителите се говори същото. Сега Терис е тундра от замръзнала кал — там не са оцелели почти никакви растения. Но някога е била зелена, както пише в книжката.
„Зелена и красива — помисли си Вин. — Защо зеленото трябва да е красиво? Дали това не означава, че растенията не са били сини или виолетови? Ама че странна работа“.
Но все пак в дневника имаше нещо, което разбуждаше любопитството й — нещо, за което Сейзед и Келсайър избягваха да говорят.
— Току-що прочетох онази част, където лорд Владетеля наема териски носачи — почна тя предпазливо. — И разказва как те били слаби нощем, а денем се изпълвали със сила.
Сейзед внезапно помръкна.
— Да, така е.
— Знаеш ли нещо за това? Познато ли е на Пазителите?
— Да — отвърна Сейзед. — Но трябва да остане тайна между нас. Не че не сте човек, на когото бих се доверил. Но колкото по-малко е известно сред хората за Пазителите, толкова по-малко слухове ще има за нас. Най-добре ще е лорд Владетеля да вярва, че ни е изтребил всички, каквато е целта му през последните хиляда години.
Вин сви рамене.
— Добре. Значи дано нито една от тайните, които Келсайър очаква от нас да открием в текста, да не е свързана с териските сили. Въпреки че лорд Владетеля, изглежда, е посветил доста редове на твоите сънародници.
— Права сте — потвърди Сейзед. — Не че са особено интересни.
Вин си позволи една мила усмивка.
— Ох — въздъхна Сейзед. — Май не бива да ви оставяме да прекарвате толкова време с господаря Бриз.
— Тези хора в дневника — каза Вин вече сериозно. — Те Пазители ли са?
Сейзед кимна.
— Тези, които сега наричат Пазители, са се срещали много по-често в онези времена — може би дори по-често, отколкото Мъгливите сред съвременните благородници. Изкуството ни се нарича „ферохимия“ и това понятие описва възможността да съхраняваме определени физически свойства в късчета метал.
Вин се намръщи.
— И вие ли горите метал?
— Не, господарке. — Сейзед поклати глава. — Ферохимиците не са като аломантите — ние не „изгаряме“ нашите метали. Използваме ги за складове. Всяко късче метал, в зависимост от размера и сместа, може да съхранява определено физическо качество. Ферохимиците запазват свойства и качества, от които се възползват по-късно при необходимост.
— Качества? — попита Вин. — Като сила например?
Сейзед кимна.
— В дневника териските носачи преднамерено източват силите си привечер и ги съхраняват в гривните за идната сутрин.
Вин втренчи очи в него.
— Значи затова носиш толкова огърлици!
— Да, господарке — потвърди той и нави единия си ръкав. Под него чак до сгъвката на лакътя бяха наредени гривни. — Държа някои от резервите си скрити — но носенето на многобройни обици, пръстени и гривни винаги е било свързано с териската култура. Лорд Владетеля веднъж се опитал да забрани със закон терисците да докосват или притежават метални предмети — нещо повече, оповестил, че носенето на метал е привилегия на благородниците, а не на скаа.
Вин смръщи вежди.
— Странно. Винаги съм мислила, че благородниците не биха искали да носят метални предмети, след като ги правят уязвими на аломантия.
— Така е — потвърди Сейзед. — Но стара имперска традиция е тоалетите да се украсяват с метални предмети. Вероятно се е зародила във времето, когато лорд Владетеля е забранил на терисците да се докосват до метали. Той самият започнал да носи метални пръстени и гривни, а благородниците винаги са се опитвали да му подражават в модата. В наши дни най-богатите често се кичат с метални предмети като символ на власт и високомерие.
— Това е глупаво — измърмори Вин.
— Модата често е глупава, господарке. Независимо от всичко това планът на лорд Владетеля се провалил — мнозина аристократи предпочитат украшения, изработени от дърво и боядисани да изглеждат метални, и терисците са успели да притъпят тревогите на нашия върховен повелител относно скритите си способности. Твърде непрактично е да не позволяваш на стюардите никога да не се докосват до метал. Но това не е спряло преследването на Пазителите.