— Той се бои от вас.
— И ни мрази. Не само ферохимиците, а всички терисци. — Сейзед постави пръст върху една непреведена част от текста. — Надявам се да открия тайната някъде тук. Никой не си спомня защо лорд Владетеля преследва терисците, но аз подозирам, че има някаква връзка с онези носачи — техният водач, Рашек, изглежда, е бил доста противоречива личност. Лорд Владетеля често го споменава в дневника си.
— Той споменава и религията. Териската религия. И нещо за някакви пророчества?
Сейзед поклати глава.
— Не мога да отговоря на този въпрос, господарке, защото не зная повече от вас за териската религия.
— Но нали събираш религии? Как можеш да не познаваш своята собствена?
— Така е — отвърна малко тъжно Сейзед. — Виждате ли, господарке, тъкмо това е причината за появата на Пазителите. Преди векове моите сънародници скрили последните неколцина териски ферохимици. Оттогава лорд Владетеля ги преследва неумолимо — далеч, преди да създаде своята програма за възпрепятстване продължаването на нашия род. По онова време ние не сме били стюарди или прислужници — дори не сме били скаа. Били сме нещо, което е трябвало да бъде унищожено. Но въпреки това по някаква причина лорд Владетеля се е въздържал да го направи. Не зная защо — може би смята, че геноцидът е твърде слаб като наказание. Както и да е, още през първите две столетия от управлението си той унищожил нашата религия. Организацията на Пазителите била създадена през следващия век и членовете й се опитали да възстановят изгубеното, да го запомнят за бъдещи времена.
— С помощта на ферохимия?
Сейзед кимна и потърка с пръсти гривната на дясната си ръка.
— Тази е изработена от мед и в нея се съхраняват спомени и размисли. Всеки Пазител носи по няколко такива, пълни с познания — песни, разкази, молитви, истории и езици. Много Пазители имат определена област на интереси — моята е религията, — но ние се стараем да запомняме всички познания. Дори само един от нас да оцелее до смъртта на лорд Владетеля, хората по света ще получат всичко, което е било изгубено.
Спусна ръкава си, закопча го, пое си дъх и добави:
— Всъщност не всичко, което е изгубено. Има някои неща, до които така и не успяхме да се доберем.
— Като вашата религия — тихо каза Вин. — Никога няма да я откриете, нали?
Сейзед поклати глава.
— Лорд Владетеля неведнъж подчертава в книгата си, че тъкмо нашите пророци са го отвели при Кладенеца на Възнесението, но дори това е нова информация за нас. В какво сме вярвали? Пред кого сме се прекланяли? Откъде са се взели тези териски пророци и как са предсказвали бъдещето?
— Аз… съжалявам.
— Ние продължаваме да търсим, господарке. И мисля, че в края на краищата ще открием отговорите. А дори и да не успеем, пак ще бъдем от голяма полза за човечеството. Някои ни наричат сервилни и покорни, но ние воюваме, по свой собствен начин.
Вин кимна.
— И какви други неща можете да съхранявате? Сила и спомени. Нещо друго?
Сейзед я погледна.
— Струва ми се, че и без това разкрих твърде много. Вече сте запозната с основата на нашето изкуство — останалото вероятно ще откриете в дневника на лорд Владетеля.
— Зрението — досети се тя и се изпъчи доволно. — Затова носеше очила няколко седмици след като ме спаси. Искал си да виждаш по-добре в онази нощ и затова си изчерпал запасите си. А после няколко седмици си отслабил зрението си, за да ги възстановиш.
Сейзед не отговори на предположението й. Вместо това взе писалката с очевидното намерение да се върне към превода.
— Има ли друго, господарке?
— В интерес на истината, има — отвърна тя и извади кърпичката от ръкава си. — Някаква идея какво точно е това?
— Прилича ми на кърпичка, господарке.
Вин повдигна вежда.
— Много смешно. Май прекарваш твърде много време в компанията на Келсайър, Сейзед.
— Зная — отвърна той с тиха въздишка. — Мисля, че той ми действа разлагащо. Но не разбирам въпроса ви. Какво особено може да има в тази кърпичка?
— Точно това искам да разбера. Дух ми я даде преди малко.
— О. Това вече обяснява някои неща.
— Например? — попита Вин.
— При благородниците, господарке, когато един мъж дава на жена кърпичка, това означава, че би желал да я ухажва.
Вин се сепна и погледна стреснато кърпичката.
— Какво? Това момче да не е полудяло?
— Повечето млади мъже са луди по един или друг начин — отвърна с усмивка Сейзед. — Но не виждам нищо неестествено. Не сте ли забелязали как ви гледа всеки път, когато влизате в стаята?